О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 93
София,07.11.2008 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 399 по описа за 2008 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Б” ООД, чрез а. В срещу решение от 29.03.2007 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по т.д. № 508/2006 г., с което е оставено в сила решение от 11.01.2006 г. на Софийски градски съд /СГС/ по т.д. № 1413/2003 г. в частта, в която са уважени искове на ДП “С” /ДП “СВ”/ срещу “Б” ООД по чл.79 ал.1 вр. чл.266 ал.1 ЗЗД.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно и необосновано, а допустимостта на касационното обжалване обосновава с произнасяне от САС, което е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, тъй като засяга въпроси от публично-правен характер – конкретно за дължимостта на ДДС, с които съдът е следвало да се съобрази, за да постанови правилно решение.
Ответната страна – ДП “СВ” оспорва жалбата в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че касационната жалба е недопустима, поради следните съображения:
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по съществен материално-правен или процесуално-правен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения, в случая в отделно изложение към жалбата, навеждащо на наличие на хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС счита, че същественият материално-правен или процесуално-правен въпрос по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона.
Касаторът в настоящото производство поддържа – в началото на изложението си, че не е налице произнасяне по съществен материално-правен въпрос, а по типичен търговски спор – за незаплатено възнаграждение за приети СМР и удържана гаранция по договор за изработка по чл.266 ЗЗД, но по-нататък в същото изложение касаторът обосновава допустимостта на жалбата с произнасяне по съществен материално-правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото – присъждане на дължимото възнаграждение и удържана гаранция с включени ДДС, който въпрос засягал публично-правна сфера, поради което съдът е следвало да го съобрази при постановяване на решението си. Следователно касаторът визира хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Дори да се приеме, въпреки противоречивите твърдения на самия касатор, че е налице произнасяне по съществен материално-правен въпрос – за размера на дължимото възнаграждение за приети СМР и удържана гаранция, не е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, доколкото касаторът свързва наличието й с последиците от постановеното решение във връзка с последващо дължим от него към държавата ДДС. Административните отношения между една от страните по настоящия спор и държавата не са предмет на настоящото гражданско дело относно изпълнение на сключения между страните договор, поради което тези административни отношения не могат да обусловят наличие на хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, нито такава обусловеност е визирана от закона с оглед резултата от делото за едно от страните по него.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея срещу решение от 29.03.2007 г. на САС по т.д. № 508/2006 г.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, ВКС, ТК, първо отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба на “Б” ООД, чрез а. В срещу решение от 29.03.2007 г. на Софийски апелативен съд по т.д. № 508/2006 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.