О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 93
София, 11.02.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 697 по описа за 2008 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 2930/16.ІV.2008 г. на Е. Н. Д. от София, подадена чрез процесуалния й представител адв. М. Я. от САК, против решение № 27 на Софийския апелативен съд, ГК, 1-ви с-в, постановено на 5.ІІІ.2008 г. по гр. д. № 2066/07 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение на СГС, ГК, с-в І-4, от 24.ІV.2007 г. по гр. д. №2283/2006 г. С последното, като неоснователен и недоказан, е бил отхвърлен осъдителният иск на настоящата касаторка с правно основание по чл. 82 ЗЗД, предявен срещу „П” ЕООД-София за сума в размер на 82 145 лева.
Оплакванията на касаторката Д. са както за необоснованост, така и за постановяване на атакуваното въззивно решение на САС в нарушение на материалния закон: касационни отменителни основания по чл. 281, т. 3, предл. 3-то и 1-во ГПК. Поради това тя претендира отменяването му и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който искът й по чл. 82 ЗЗД, предявен срещу „П” ЕООД-София, да бъде уважен в предявения му след допуснатото увеличение размер от 82 145 лева.
Обосновавайки приложното поле на касационното обжалване в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, изготвено от процесуалния й представител адв. М. Я. от САК, касаторката Д. изтъква, че „САС, с неправилната си квалификация на предявения от нея иск, преграждал пътя на точното прилагане на закона и възпрепятствал развитието на правото”.
Ответното по касация „П” ЕООД-София писмено е възразило по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт С. Д. , по основателността на изложените в жалбата на Д. оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност, претендирайки за оставянето й без уважение, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че макар касационната жалба на Е. Н. Д. да е постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и да е подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, тя не следва да бъде допусната до разглеждане по същество. Съображенията за това по-конкретно са следните:
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, изготвено от процесуалния й представител адв. М. Я. от САК под надслова „молба”, касаторката бланкетно се позовава на разпоредбата на „чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – във вр. чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК”. Освен налагащото се уточнение, че в текста на чл. 281 ГПК не се съдържат алинеи, това което с категоричност може да се констатира в настоящето производство по чл. 288 ГПК, е, че извън оплакванията в касационната жалба за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното с нея въззивно решение, практически липсва надлежно релевирано приложно поле на касационното обжалване. Нарушаването на материалния закон, като едно от трите основания за касиране на неправилните въззивни решения, визирано в текста на чл. 281, т. 3, предл. 1-во ГПК, недопустимо е било отъждествено от касаторката с предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, обосноваваща евентуално наличие на приложно поле на касационното обжалване. При липса на оплакване за порок на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК, не може да се слуша доводът, че „САС, с неправилната квалификация на предявения иск, прегражда пътя на точното прилагане на закона и възпрепятства развитието на правото”. В заключение, непосочването на същественият въпрос /бил той материалноправен или процесуалноправен/, по който този въззивен съд да се е произнесъл с атакуваното от Д. решение, обективно прави невъзможна проверката от значение ли е той за точното прилагане на закона, а едновременно с това – и за развитие на правото въобще.
С оглед изложеното се налага извод, че касационната жалба на Е. Н. Д. от София не може да се преценява като такава, попадаща в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което тя не следва да се допуска до разглеждане по същество. При този изход на производството по чл. 288 ГПК, на ответното по касация търговско д-во ще следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. /двеста лева/.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 27 на Софийския апелативен съд, ГК, 1-ви с-в, от 5.ІІІ.2008 г., постановено по гр. д. № 2066/07 г.
О С Ъ Ж Д А Е. Н. Д., ЕГН **********, от гр. С., бул. „Г” бл. 103, ап. # 129, да заплати на „П” ЕООД-гр. София, ул. „С” № 34 юрисконсултско възнаграждение за настоящето производство по чл. 288 ГПК в размер на 200 лв. /двеста лева/.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по търг. дело № 697 по описа за 2008 г.-