4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 930
гр. София, 16 декември 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 2946 по описа на Върховния касационен съд за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 7422/20.05.2016 г. на Т. П. Д., представляван от адв. Р. Н., против решение № 658/ 06.04.2015 г., постановено по възз.гр.д. № 3784/2015 г. по описа на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 3517/22.05.2015 г. по гр.д. № 6190/2014 г. на Софийски градски съд. С атакувания съдебен акт са отхвърлени предявенитe от жалбоподателя против [фирма] и Д. В. Р. обективно съединени искове с правно основание чл.45 ал.1 ЗЗД и чл.49 ЗЗД за заплащане на обезщетение за морални вреди в размер на сумата 26 000 лв., претърпени вследствие на неверни, обидни и позорящи твърдения, изречени от ответницата Д. Р. в предаването „Гореща точка“, излъчено в рамките на сутрешния телевизионен блок „Добро утро, България“ на 26.03.2014 г.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение.
В представеното от касатора изложение по чл.284, ал.3 т.1 ГПК въпросите, за които се поддържа, че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, са формулирани така: „относно установяването на наличие на противоправно поведение по отношение репарирането на вреди, причинени от непозволено увреждане” и „за необходимостта от установяване дали изнесените обстоятелства са верни или не”.
От ответните страни по жалбата, писмен отговор е подала Д. Р., в който е изразено становище за неоснователност на жалбата и за липса на предпоставки за допускане на касационния контрол.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд, споделяйки мотивите на първата инстанция, е посочил, че изявленията на ответницата Д. Р. в интервюто й в предаването „Гореща точка”, излъчено по „ТВ 7” на 26.03.2014г., не съдържат конкретни факти, свързани с поведението на ищеца, които да се определят като позорни, клеветнически или обидни твърдения и квалификации. При обсъждането на изразите, изречени от Р. и въведени като предмет на делото с исковата молба, както поотделно, така и в контекста на цялото интервю /представено по делото чрез запис на технически носител/ съдът е приел, че се касае за предположения и общи оценъчни съждения, които не осъществяват състава на обидата или клеветата. Посочено е, че в нито един момент от интервюто, ответницата не е направила изявление за конкретен факт, свързан с поведението на Т. Д. в качеството му на общественик и политик, който факт да се определи като позорен – неприемлив от гледна точка на общоприетите морални норми и предизвикващ еднозначна негативна оценка в обществото. Изтъкнато е, че казаното от интервюираната не съдържа епитети или квалификации по отношение на ищеца, които обективно да са обидни и непристойни. В заключение е направен извод, искът за обезвреда на претендираните от ищеца морални вреди – изживени негативни чувства на обида, понижена самооценка и самочувствие, нарушено емоционално-психическо равновесие, в резултат на накърнени добро име, чест, достойнство и засегнат обществен авторитет – е неоснователен, тъй като изявленията на ответницата във въпросното интервю не съставляват противоправно деяние, от което да са произтекли вредите. Сочените от Р. нарушения при провеждането на обществени поръчки, респ. случаи на неправомерни действия на общинската администрация, нямат връзка с конкретно поведение на ищеца и не могат да се свържат с конкретно негово участие.
Претенцията с правно основание чл.49 ЗЗД, насочена срещу медията, излъчила предаването „Гореща точка”, в което Р. е била интервюиран гост, също е преценена за неоснователна. Прието е, че отговорността на [фирма] не може да бъде ангажирана за надписа, стоял по време на предаването – „Наръчник за мошеници. По каква схема се източват европейски фондове” – тъй като от една страна, телевизията не е възложител на работата на ответницата по смисъла на чл.49 ЗЗД /Р. е била гост в авторско предаване/, а от друга страна, защото интервюто не съдържа конкретни факти за поведение на ищеца, което може да се съотнесе към посочения надпис и да внуши негативни представи за него у зрителите. Доколкото ответницата не е визирала ищеца като свързан с някой от проектите, в които е участвала и във връзка с които е твърдяла наличие на нарушения, съдът е посочил, че внушенията и квалификациите във въпросния надпис не се отнасят за него.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване.
Касаторът е изпълнил задължението си да представи изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване, но в него липсват изведени конкретни правни въпроси, които да са били предмет на решаващата дейност на въззивния съд. Цифровото посочване на основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за селекция на жалбата, както и прилагането на решения на състави на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, нито могат да заместят, нито са равнозначни на изпълнение на задължението за посочване на правен въпрос с характеристиките по чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно приетото по т.1 от ТР№1/2009г. на ОСГТК, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Недопустимо е съдът да извлича правен проблем, който страната евентуално би имала предвид. Приложените съдебни решения на състави на ВКС могат да бъдат съобразявани и обсъждани, но само в контекста на конкретен изведен от жалбоподателя правен въпрос, какъвто в случая липсва. Формулировките в изложението на касатора – „относно установяването на наличие на противоправно поведение по отношение репарирането на вреди, причинени от непозволено увреждане” и „за необходимостта от установяване дали изнесените обстоятелства са верни или не” – освен, че са общи, без връзка с конкретен решаващ извод на въззивния съд, са и смислово неясни, поради което не дават възможност за уточняване на въпроса от състава на ВКС, с каквото правомощие касационната инстанция разполага, съгласно цитираното ТР№1/2009г. на ОСГТК. Изложеното съставлява достатъчно условие касационната жалба да не бъде селектирана.
Следва само да се отбележи, че относно противоправността, като елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, константно в съдебната практика на ВС и ВКС е приемано, че за да е основателен искът за непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД, следва да се установи наличие на осъществено противоправно деяние /действие или бездействие/, вина, вреда и причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Вината се предполага до доказване на противното, като оборването на презумпцията е в тежест на ответника. Останалите елементи от фактическия състав се доказват при всеки конкретен случай, като доказателствената тежест е за ищеца, който следва да установи наличие на противоправно действие или бездействие, настъпването на вреда и да докаже причинна връзка между противоправното действие или бездействие на дееца и вредоносния резултат. Въззивното решение е в съответствие с изложените принципни разрешения – исковете с правно основание чл.45 и чл.49 ЗЗД са отхвърлени след като съдът, на базата на съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, е приел, че не е установен един от елементите на състава на непозволеното увреждане – осъществено противоправно действие от страна на ответниците, което изключва ангажирането на отговорността им за претендираните от ищеца неимуществени вреди.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 658 от 06.04.2015г., постановено по възз.гр.д. № 3784/2015г. по описа на Апелативен съд – София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.