3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 930
С., 19.10.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на петнадесети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 752/ 2012 год.
Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба вх.№ 4990/06.08.2012 г. на ЗД [фирма] – [населено място] срещу Разпореждане № 1079/ 09.07.2012 г. по ч.гр.д. № 414/ 2012 г. на зам.председателя на Пловдивски апелативен съд, с което на ЗД [фирма] – [населено място] е върната частна касационна жалба вх.№ 3216/ 15.05.2012 г., с оплакване, че е неправилно. Жалбоподателят сочи, че в частната касационна жалба е изложил основанията за допускане на касационно обжалване, поради което неправилно частната касационна жалба му е върната като нередовна. Иска разпореждането да се отмени. В частната касационна жалба излага решения процесуалноправен въпрос: при предявен обратен иск на застрахователя по застраховка ”гражданска отговорност” срещу деликвента, предвид обстоятелството, че при предявяването на иска не е известно дали застрахователят ще бъде осъден и в какъв размер, налице ли е затруднение по см. на чл. 70 ал. 3 ГПК, по който въпрос поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като няма съдебна практика по приложението на посочената разпоредба.
Ответникът по частната жалба Х. К. Г. – от [населено място] не изразява становище по частната жалба и по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като провери данните по делото, констатира следното:
По обжалваното разпореждане: същото подлежи на обжалване съгласно чл. 274 ал. 2 изр. 1 ГПК и жалбата е допустима, като подадена в срок.
С посоченото разпореждане е върната на ЗД [фирма] – [населено място] частна касационна жалба срещу въззивното определение, с което е потвърдено първоинстанционното определение, с което е върната исковата молба поради неотстраняване нередовностите й – непосочване цена на иска и невнасяне на държавна такса. В разпореждането е прието, че частната касационна жалба не съответства на изискването по чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК – не съдържа самостоятелно изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК.
Разпореждането е неправилно. В частната касационна жалба е изложен решеният по делото процесуалноправен въпрос – при предявен обратен иск на застрахователя срещу деликвента по застраховка ”гражданска отговорност”, налице ли е затруднение в определяне цената на иска по см. на чл. 70 ал. 3 ГПК, предвид обстоятелството, че при предявяването на иска не е известно дали застрахователят ще бъде осъден и в какъв размер, по който въпрос жалбоподателят поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като няма съдебна практика. Разпореждането следва да се отмени и да се разгледа частната касационна жалба вх.№ 3216 от 15.05.2012 г.
По частната касационна жалба: същата е неоснователна. По приложението на чл. 57 ГПК (отм.), сега чл. 70 ал. 3 ГПК е създадена съдебна практика, която е в смисъл, че когато ищецът е затруднен да посочи цената на иска в момента на предявяването му, същата се определя приблизително от съда и след окончателното й определяне, се решава и въпросът за държавната такса – събира се невнесената или се връща надвзетата. Не може да се приеме, както се поддържа от жалбоподателя, че представлява затруднение ищецът да посочи цена на иск, който иск е за парично вземане за претендирано обезщетение за забавено плащане за определен период. Цената на иска не е обусловена от основателността му, както неоснователно поддържа жалбоподателят. Искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК е неоснователно.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 1079 от 09.07.2012 по ч.гр.д. № 414/ 2012 г. на зам.председателя на Пловдивски апелативен съд.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 556 от 04.04.2012 г. по ч.гр.д.№ 414/2012 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: