4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 930
С., 19.10. 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети септември, две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 3404/2015 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Югоизточно държавно предприятие „Териториално поделение „Държавно горско стопанство С.”, [населено място] срещу въззивно решение № 524 от 10.12.2014 г. по гр.д. № 830/2014 г. на Хасковския окръжен съд, с което е отменено решение № 208 от 25.09.2014 г. по гр.д. № 467/2014 г. на Свиленградския районен съд и са уважени предявените от Г. А. С. срещу Ю. „Териториално поделение „Държавно горско стопанство С.”, [населено място], като уволнението, извършено със заповед № 3 от 28.05.2014 г. на директора на предприятието е признато за незаконно и е отменена заповедта, С. е възстановен на заеманата до уволнението длъжност “горски надзирател” в предприятието и му е присъдено обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 1400 лв., ведно със законната лихва считано от 25.07.2014 г.
В изложение по чл.284, ал.1, т.3 ГПК се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: когато новите изисквания за образование и професионална квалификация са въведени с нормативен акт, с императивни разпоредби, работодателят има ли право на преценка и длъжен ли е да уволни работниците и служителите, които не отговарят на новите изисквания; налице ли е злоупотреба с право от страна на работодателя, въвеждайки нови изисквания за заемане на определена длъжност, когато тези изисквания са въведени с нормативен акт; сключването на трудов договор с лице непритежаващо трудов стаж по специалността, на мястото на уволнения работник или служител води ли до незаконосъобразност на заповедта за уволнение; длъжен ли е въззивният съд като инстанция по същество да обсъди в мотивите в съвкупност всички доказателства по делото и доводите на страните. Поддържа се, че въпросите са обусловили изхода на делото. Прилага решения на ВКС.
Ответникът Г. А. С. не е подала писмен отговор на касационната жалба.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е процесуално допустима.
С обжалваното решение са уважени предявените от Г. А. С. срещу Ю. „Териториално поделение „Държавно горско стопанство С.”, [населено място], искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. В. съд е приел, че потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ възниква при обективна промяна на изискванията за заемане на съответната длъжност, ако работникът или служителя не отговаря на тях, а в случая заеманата от ищеца длъжност е била “горски надзирател” в предприятието, и същият е отговарял на въведените към тази длъжност нови образователни изисквания- лесовъдско образование и необходимата квалификация „техник-технолог”, поради което прекратяването на трудовото правоотношение по чл.328, ал.1, т.6 КТ е незаконно. Изложил е съображения, че намира приложение разпоредбата на §1, т.33 от ДР на ЗГ според който текст „лесовъдско образование” е средно или висше образование по специалност от професионално направление „Горско стопанство” с придобита квалификация „техник лесовъд” или „техник- технолог”. Съдът е приел, че въведеното от работодателя с новата длъжностна характеристика изискване изпълняващият длъжността „горски надзирател” да притежава квалификация „техник-лесовъд”, позовавайки се на разпоредби от Закона за горите не съответства на въведените в същия закон с императивни разпоредби изисквания. Изложил е и съображения, че дори работодателят да има право да измени изискванията за притежаваната квалификация, то тази промяна не е продиктувана от необходимост от по-ефективна дейност и по-добра организация на работа, които да се изпълняват от по-квалифицирани кадри, поради което е налице злоупотреба с право, на което сочи и обстоятелството, че на същата длъжност е бил назначен друг специалист, който не притежава никакъв стаж по специалността и опит в сферата на горското стопанство.
На поставения в изложението въпрос: когато новите изисквания за образование и професионална квалификация са въведени с нормативен акт, с императивни разпоредби, работодателят има ли право на преценка и длъжен ли е да уволни работниците и служителите, които не отговарят на новите изисквания е дадено разрешение в решение № 436 от 23.08.2010 г. по гр.д. № 441/2009 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 148 от 5.06.2013 г. по гр.д. № 515/2012 г. на ВКС, ІV г.о., постановени по реда на чл.290 ГПК, с което практиката е уеднаквена. Прието е, че когато новите изисквания са въведени с нормативен акт, с императивни разпоредби, работодателят няма право на преценка и е длъжен да уволни работниците и служителите, които не отговарят на новите изисквания. В случая решаващият извод на съда за незаконосъобразност на заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.6 ГПК е, че ищецът е отговарял на въведените в Закона за горите нови изисквания за длъжността „горски надзирател”, а не че работодателят не е длъжен да уволни работник или служител, който не отговаря на новите изисквания. Даденото от въззивния съд разрешение не е в противоречие с приетото в задължителната съдебна практика. Напротив, решаващият извод на съда е, че ищецът отговаря на въведените със Закона на горите нови изисквания, поради което работодателят не е имал основание да прекрати трудовото му правоотношение по чл.328, ,ал.1, т.6 КТ.
Останалите съображения залегнали в мотивите на обжалваното решение не са обусловили крайният извод за незаконосъобразност на заповедта, поради което по отношение на поставените в изложението втори и трети въпрос не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса за задължението на съда да обсъди в съвкупност доказателствата за всички правно релевантни факти и доводите на страните. На този въпрос е дадено разрешение в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС. Прието е, че в мотивите на решението съдът обсъжда доказателствата за всички правно релевантни факти и посочва кои факти намира за установени и кои намира за недоказани, също и всички искания и възражения на страните, които се основават на установените факти, както и доводите на страните, които имат значение за решението по делото. В случая постановеното решение не е в отклонение от задължителната практика, и не е налице основание за допускане до касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, IІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 524 от 10.12.2014 г. по гр.д. № 830/2014 г. на Хасковския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: