О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 930
София, 02.07.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети юни двехиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 489/2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от [фирма], представлявано от К. М. А., [населено място], приподписана от адвокат М. В. против въззивно решение на Русенски окръжен съд № 20/19.01.2012 г., постановено по гр. д. № 1185/2011 г., с което е потвърдено решение на Русенски районен съд № 1953/4.11.2011 г., постановено по гр. д. № 7226/2011 г. в частта, с която уволнението на П. Н. В. ЕГН [ЕГН] на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, поради намаляване обема на работата е признато за незаконно и е отменена заповед № 270/11.07.2011 г. на управителя на дружеството, ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „продавач-консултант” и работодателят е осъден да заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на сумата 899 лв. за оставане без работа за периода 11.07.2011 г. до 25.10.2011 г. със законна лихва върху тази сума от 30.08.2011 г. до окончателното изплащане.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с формулиран правен въпрос, както следва: какво е фактическото основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ „при намаляване на обема на работата” или по чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ „при закриване на предприятието”, в който случай не се изисква разрешение на Инспекцията по труда.
За ответник по касация П. Н. В. не е изразено становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира, че не е налице основание да се допусне обжалване на въззивното решение.
С т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК е дадено разяснение на понятието „правен въпрос”, като общо изискване на законодателя по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Правен е въпросът, който е от значение за изхода по конкретното дело, включен е в предмета на спора, разрешен е от въззивния съд с обжалваното решение и е обусловил правните изводи на съда по делото.
В конкретния случай приложеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не отговаря на посочените изисквания. Поставеният от касатора въпрос не е от значение за изхода на делото и въззивният съд не се е произнасял с обжалваното решение по такъв въпрос.
По делото е безспорно установено, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, което работодателят е прекратил на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, поради намаляване на обема на работата. За да уважи исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ съдът се е позовал на нормата на чл. 333, ал. 1, т. 1 КТ, тъй като ищцата е майка на дете до 3-годишна възраст, при което работодателят е бил длъжен да поиска предварително разрешение за уволнението от Инспекцията по труда, което изискване не е изпълнено.
Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулиравка на правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен от въззивния съд. Неизпълнението на това общо изискване на закона е самостоятелно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Ето защо Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Русенски окръжен съд, Гражданско отделение № 20/19.01.2012 г., постановено по гр. д. № 1185/2011 г. по касационна жалба от [фирма], представлявано от К. М. А., [населено място], [улица], ет. 4, ап. 5, п. К. 24.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: