О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 930
С., 03.12.2013 г.
Върховният касационен съд на Р. България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 1475 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 60 от 2.І.2013 г. на пловдивското [фирма], подадена против въззивното решение № 1871 на Пловдивския ОС, ГК, V-и с-в, от 6.ХІІ.2012 г., постановено по гр. д. № 2357/2012 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 1465 на РС-Пловдив, ГК, ХVІІІ-и с-в, от 9.ІV.2012 г. по гр. дело № 18637/2011 г.: за признаването за установено в пр-во по чл. 422, ал. 1 ГПК, че срещу дружеството настоящ касатор ищцовото [фирма]-С. има вземане в размер на 25 000 лв. по данъчна ф/ра № 518/22.ІІ.2011 г., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 30.VІ.2011 г. /датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/ и до окончателното й изплащане.
Оплакванията на търговеца касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Пловдивския ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му, като неправилно, и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция за отхвърляне на положителния установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК или, алтернативно – за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския ОС.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът [фирма]-гр. П. обосновава приложно поле на касационното обжалване единствено с наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение САС се е произнесъл по имащия значение както за точното прилагане на закона, така и за развитието на правото въпрос: „Дали следва да се кредитират представени от ищеца писмени доказателства, които са оспорени от ответника (като страдащи от пороци), а същевременно правораздавателният орган не ги е взел предвид при постановяване на крайния си съдебен акт?”
Ответното по касация [фирма]-С. не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Пловдивския ОС, касационната жалба на [фирма] със седалище в същия град ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационния контрол, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г. правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил надлежно включен в предмета на спора и е обусловил решаващите правни изводи на съда по конкретното дело. Съгласно чл. 193, ал. 1 и 2 ГПК заинтересованата страна може да оспори истинността на документ най-късно с отговора си на съдопроизводственото действие, с което той е представен, а решаващият съд постановява да се извърши проверка на истинността на същия документ, ако другата страна заяви, че желае да се ползва от него. В настоящия случай спорът по делото е бил относно това налице ли е извършено от търговеца настоящ касатор плащане на сума в размер на 25 000 лв. по единствената процесна данъчна фактура – № 518/22.ІІ.2011 г., представляваща приложение № 1 по описа на доказателствата към исковата молба на софийското [фирма] и както може да се констатира от отговора на ответника [фирма]-гр. П. с вх. № 47759/1.ХІІ.2011 г. по исковата молба, въпросната ф/ра, означена там с номерацията [ЕГН]/22.ІІ.2011 г., не е била оспорена като частен документ. Следователно релевираният от търговеца касатор правен въпрос не е бил въобще предмет на произнасянето на въззивната инстанция с атакуваното решение, щом като по делото не е било откривано производство по оспорване на горното писмено доказателство.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1871 на Пловдивския окръжен съд, ГК, V-и с-в, от 6.ХІІ.2012 г., постановено по гр. дело № 2357/2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2