О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 930
София, 04.12. 2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 782 по описа за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба от Л. И. Л. чрез адвокат Й. Р. срещу решение № 311/15.11.2013 г. на Варненски апелативен съд /ВАС/, Търговско отделение по т.д. № 490/2013 г. в отменително-уважителната му част.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 – 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] оспорва допускането на жалбата и същата по същество по съображения в писмени становище и отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Варненски окръжен съд /В./ са предявени искове от [фирма] срещу Л. И. Л. с правно основание чл.79 ал.1 вр. чл.266 ал.1 ЗЗД и чл.61 ЗЗД общо за 21600 лв. Предмет на претенциите са възнаграждения за допълнителни СМР – изпълнение на подпорни стени в жилищна сграда, на монолитна част на ограда от същия обект, претендирани на договорно основание и на външно стълбище, изпълнено без възлагане, но в интерес на ответника и прието от него. Исковете са отхвърлени изцяло от В., чието решение е частично отменено от ВАС за сумата общо 13932.22 лв., като е постановено друго решение, уважаващо исковете в този размер. В останалата му отхвърлителна част решението на В. е потвърдено. За да отмени частично и да уважи предявените искове общо за сумата 13932.22 лв., ВАС е приел, че между страните е сключен договор от 15.08.2007 г. за построяване на сграда на етап груб строеж с възложител настоящия касатор и изпълнител [фирма]. След построяването и приемането на обекта на груб строеж /акт обр.14 от 21.12.2007 г./ и изпратени оферти от изпълнителя за довършване на СМР, не са събрани доказателства за приемане с нарочен писмен акт, но е установено, че ищецът [фирма] е изпълнил довършителни работи, приети с акт обр.15 от 07.07.2009 г., подписан от възложителя и от останалите участници в строителството. С оглед на този акт и изявлението от възложителя, че е приел без забележки строежа от строителя С. в качеството му на представител на [фирма], ВАС е приел, че са налице конклудентни действия по одобряване и приемане от страна на възложителя на изпълнени от [фирма] допълнителни СМР към този момент по офертата на изпълнителя, за която няма данни да е приета от възложителя с нарочен писмен акт, като тези СМР са продължение на договора от 15.08.2007 г. Изводите си ВАС е направил при обсъждане на събраните по делото писмени и гласни доказателства: договор от 15.08.2007 г., издадени фактури, заключения на ССЕ и СТЕ, представени оферти и приложения към договор, констативни протоколи. ВАС е приел, че доколкото допълнителните СМР не са договорени като стойностно с изричен писмен акт, приложима е разпоредбата на чл.326 ал.2 ТЗ по отношение на сделката, която в случая е търговска. ВАС е обсъдил и заключението на СТЕ, относно изпълнението на допълнителните СМР и тяхната стойност с оглед обичайната средна стойност на изпълнение на съответните видове работи – изпълнени подпорни стени и масивна част от оградата без ДДС и обичайна печалба. По отношение невъзложените, но изпълнени от [фирма] работи във връзка със стълбището, претендирани на основание чл.61 ЗЗД ВАС е приел, че тези работи не са бил възлагани на строителя, но са предприети от него единствено в интерес на собственика на имота и е присъдена сумата, равна на разходите по изпълнение на работите, намалена с включеният процент печалба, като е посочено, че само със сумата за извършени разходи по изпълнението изпълнителят е обеднял за сметка на ответника, сега касатор. Решението е подписано при особено мнение на съдия П. Х., която счита, че не е установено по безсъмнен начин сключване на договор за изпълнение на довършителните работи и в този случай искането за заплащането им се дължи на базата на неоснователно обогатяване, включително по чл.61 ЗЗД, но разходите за изпълнени СМР са претендирани не на това основание.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. В настоящия случай касаторът не формулира конкретен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а изразява доводи за задължение на въззивния съд да постанови решението си при обсъждане на всички събрани по делото доказателства, което според него не е сторено от ВАС, позовава се и на особеното мнение на съдия П. Х. като законосъобразно и основателно, което споделя. Касаторът твърди, че ищецът [фирма] не е доказал наличие на сключен договор за строителство по отношение на процесните претенции, тъй като всички доказателства сочат на договорености за изграждане до груб строеж, но не и на извършване на допълнителни СМР по офертата от 20.03.2008 г. Излага и доводи, че решението на ВАС е недопустимо – има произнасяне по непредявен иск, след като липсват доказателства за договаряне извършването на допълнителните СМР.
Изложените доводи на касатора не навеждат на вероятна недопустимост на въззивното решение, за която съдът следи служебно /т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. Както се посочи по-горе, ВАС е приел в мотивите си, че няма доказателства възложителят и настоящ касатор да е приел отправената от изпълнителя оферта с нарочен писмен акт. Изводът му, че допълнително извършените СМР, след приемане на обекта на етап груб строеж, както е договорено в договора от 15.08.2007 г. е свързан с представения по делото акт за установяване годността за приемане на строежа обр.15 от 07.07.2009 г., който е двустранно подписан без забележки. Според ВАС не се и твърди противопоставяне на извършването на тези допълнителни СМР. Щом това е така, няма основание да се приеме недопустимост на въззивното решение, постановено по предявени искове, квалифицирани и от В. и ВАС по чл.79 ал.1 чл.266 ал.1 ЗЗД и чл.61 ЗЗД. Тази квалификация е съобразена с твърденията на страните и представените доказателства, обсъдени от ВАС при изложени подробни съображения. Не е налице и допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК. Представената съдебна практика – решения на ВКС по ГПК и ГПК /отм./ са по обективно неидентични казуси, твърдения, възражения и доводи на страните, както и обективно неидентична фактическа обстановка, с оглед на която са направени фактически и правни изводи, различни като краен резултат за дължимост или недължимост на претендирани възнаграждения за СМР. Не е налице и някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, доколкото касаторът не излага съображения за наличието й както изисква т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ВАС в обжалваната му отменително-уважителната част.
Независимо от изхода на спора съдът не присъжда разноски на ответната страна, която не претендира такива и не представя доказателства да е сторила разноски за настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 311/15.11.2013 г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение по т.д. № 490/2013 г. в обжалваната му отменително-уважителната част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.