ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 930
София, 05. октомври 2017 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на четвърти октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 2097 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 29/27.01.2017 на Хасковския окръжен съд по гр.д. № 782/2016, с което е потвърдено решение № 11/09.06.2016 на Ивайловградския районен съд по гр.д. № 51/2015, с което са уважени предявените искове за заплащане на сумата 18.533,19 лева на основание чл. 155, ал. 2 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от 08.05.2015 г. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Недоволна от решението е касаторката З. В. Д. от [населено място], притежаваща юридическа правоспособност, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за наличието на предпоставките за прихващане, когато е установено че всяка от страните е изплатила задължение на другата страна към трето лице, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Позовава се на противоречие с практика на ВКС, която не прилага.
Ответницата по жалбата Ф. В. С., я оспорва, като счита, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ответницата З. Д. (сестра на ищцата) е сключила договор за кредит с [фирма] за сумата от 37.500 лева, по който като обезпечение е била учредена договорна ипотека върху недвижим имот, собственост на ищцата и нейния съпруг В. С. (починал). От заключението по назначената СИЕ е установено, че ответницата е забавила плащанията по договора за кредит, като ищцата е започнала да заплаща вноските и е заплатила сумата в общ размер на 18.533,19 лева. Въззивният съд е приел, че в отношенията между страните по делото се е осъществила хипотезата на чл. 155 ал. 2 ЗЗД, като ищцата, собственик на недвижим имот е ипотекирала същия за обезпечаване на дълга на ответницата към трето лице [фирма] и е заплатила сумата в размер на 18.533,19 лева, поради което същата е встъпила в правата на удовлетворения кредитор и предявеният иск срещу ответницата за присъждане на заплатената сума е уважен като основателен. По възражението на ответницата за прихващане на сумите 16.300 лв. и 3.440 лв., представляващи внесени от нея суми за погасяване на кредит на ищцата по договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство от 02.08.2006 г. с [фирма], обезпечен с ипотека върху недвижим имот, собственост на родителите на страните по делото, съдът е приел същото за неоснователно. По повод посочения кредит между страните е представен като доказателство по делото договор от 24.11.2012 г., по силата на който е постигнато съгласие, че ответницата е взела за лично ползване сумата от 23.360лв., представляваща част от сумата получена от ищцата, в качеството и на кредитополучател по договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство, сключен на 02.08.2006 г. с [фирма], както и че взетата сума, ще бъде погасена от ответницата, заедно с дължимите по нея лихви и разноски по обслужването на кредита. Съдът е приел, че между страните по делото е възникнала облигационна връзка имаща характеристиките на договор за заем, като във въззивното производство са представени като доказателства 15 бр. вносни бележки за внесени лично от ответницата и от трето лице суми в общ размер на 4.400 лв. по кредита на ищцата, като отделните вносни бележки касаят период след приключването на първоинстанционното производство (ответницата е внесла по кредита на ищцата сумата от общо 23.970 лв.). Въззивният съд е приел, че не е установено между страните да съществува договореност всяка да заплаща кредита на другата, поради което със заплащането на кредита на ищцата, ответницата да изпълнява към нея договора за заем от 22.11.2012 г., като в подкрепа на този извод е и обстоятелството, че ответницата е преустановила плащанията по своя собствен кредит, тъй като същият е бил обезпечен с чужд имот, собственост на ищцата и насочено принудително изпълнение към този имот не би засегнало нейната имуществена сфера. Прието е, че от друга страна обаче, ответницата е заплащала кредита на ищцата, тъй като същият е обезпечен с наследствен имот на страните имот, в който тя живее и притежава по наследство 1/3 ид.ч., поради което принудително изпълнение би я засегнало. Установено е, че ответницата не е изпълнявала договореното между страните с договора от 22.11.2012 г., тъй като не е внасяла редовно дължимите погасителни вноски и в дължимия размер, за което е било уведомявана от [фирма]. Предвид изложеното, направеното възражението за прихващане е отхвърлено като неоснователно.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар повдигнатият въпрос, да обуславя изхода на делото, но той няма претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил по същество установената съдебна практика, че платилият чуждо задължение може да се суброгира в правата на удовлетворения кредитор, но вземане на платилия чуждото задължение от освободения от дълга длъжник зависи от вътрешните отношения между тях. Такова вземане не възниква, когато платилият дълга (или част от него) по чужд кредит го е поел и платил, защото всъщност той е получил отпусната в заем сума (или част от нея).
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 29/27.01.2017 на Хасковския окръжен съд по гр. д. № 782/2016.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.