2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 930
гр. София, 07.07. 2011 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 896 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. на Р. Б. срещу въззивно решение № 175/05.04.2011 г. по гр. дело № 250/2011 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 36/07.01.2011 г. по гр. дело № 2271/2010 г. на Пловдивския окръжен съд, с което жалбоподателят е осъден да заплати на Т. Х. Ц. общо сумата 21 000 лв., на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ. В жалбата се поддържа оплакване за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
Ответницата по касационната жалба – ищцата Т. Х. Ц. в отговора на жалбата поддържа становище, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, като се изтъква, че жалбоподателят не е посочил кой е въпросът, по който се е произнесъл въззивният съд и който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
В писменото изложение на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, както и в самата касационна жалба не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който да се е произнесъл въззивният съд с обжалваното решение и който да е обусловил изхода на спора по делото. В изложението се сочи, че било налице основание за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, но в тази връзка се излага, че въззивният съд се произнесъл с решението си в противоречие с разпоредбата на чл. 236, ал. 2 от ГПК, както и не се съобразил с изискванията на чл. 52 от ЗЗД и с практиката на ВКС и съдилищата. Посочено е и че от доказателствения материал по делото не можел да се направи изводът, до който достигнал въззивният съд, а именно, че процесните неимуществени вреди са резултат само на воденото досъдебно производство; освен това въззивният съд не обсъдил всички доказателства и за това не достигнал до правилния извод, че следвало да се намали присъденото обезщетение.
Предвид указанията по прилагането и тълкуването на процесуалния закон, дадени с тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, горното изложение на жалбоподателя не представлява изложение на общи и на допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК. То представлява изложение на касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК, а именно – за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила и необоснованост. Тези касационни основания, обаче не са предмет и не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство по чл. 288 от ГПК. Те биха подлежали на обсъждане от касационната съдебна инстанция, едва и само ако се допусне касационно обжалване на въззивното решение – при наличие на основание за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Съгласно т. 1 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното решение, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба, а може само да го уточни и конкретизира. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
От горното следва, че в случая не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението с № 175 от 05.04.2011 г., постановено по гр. дело № 250/2011 г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.