О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 930
София, 09.12.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, I ТО в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдията К. Недкова т.д. № 807 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. К. Я., ЕГН [ЕГН], [населено място], срещу решение № 211 от 08.12.2014г. по в.гр.д. № 483/2014г. на Апелативен съд – Варна. С последното изцяло е отменено решение № 29 от 03.07.2014г. по гр.д. № 127/2014г. на Разградски окръжен съд и касаторът е осъден да заплати на Г. фонд- София сумата от 35 706.80 лева, представляваща сбор от изплатени имуществени и неимуществени вреди по щети № 220002/17.04.2009г. и № 120026/17.04.2009г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон – чл. 288, ал.1, т.1 КЗ и чл. 288, ал.1, т.2 , б. „а” КЗ, както и поради нарушение на съдопроизводствените правила – чл.142, ал.2 ГПК във вр. с чл. 18, ал.2 от Наредба за медицинската експертиза /приета с ПМС № 87 от 05.05.2010г., обн. в ДВ бр. 36 от 14.05.2010г./.
Ответникът, Г. фонд, София, счита че не са налице основанията за допускане на касационния контрол, а в случай на допускането му, поддържа, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че искът по чл.288, ал.12 КЗ, предявен от Г. фонд- София срещу К. Я. е основателен и доказан по размер. Съдът е приел за установено от фактическа страна, че на 29.04.2008г. в [населено място], Х., касаторът в настоящото производство, управлявайки лек автомобил с българска регистрация, виновно е причинил ПТП, от което са произтекли имуществени и неимуществени вреди за холандски граждани. Тъй като към датата на произшествието управляваният от касатора автомобил не е притежавал задължителна застраховка „Гражданска застраховка”, то за пострадалите е възникнало право да претендират обезщетение от Експертното бюро на холандските автомобилни застрахователи. Изплатената сума е била възстановена от Г. фонд- София чрез Националното бюро на българските автомобилисти. В подкрепа на твърдението, че сумите са изплатени от Г. фон – София и в негова полза е възникнало регресно право, са представените писмени доказателства и е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза.
Касаторът в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК сочи, че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по значимите за изхода на спора правни въпроси, които формулира по следния начин: /1/Ако е представен само болничен лист от упълномощения представител, без медицинско удостоверение по образец, съгласно чл. 18, ал.2 от Наредба за медицинската експертиза и без доказателства за ангажираност на страната /юридическо лице/, нарушено ли е правото му на участие и защита в процеса и следва ли съдът да отложи делото на основание чл. 142, ал.2 ГПК?; /2/ Какви са неблагоприятните последици от непредставяне в срок на поисканите оригинали на документи представени в препис, съгласно чл. 183 ГПК?; /3/ Ако не е налице процесуално нарушение /чл. 142, ал.2 ГПК/ от страна на първоинстанционния съд, следва ли въззивната инстанция да уважи доказателствено искане /назаначава съдебно-счетоводна експертиза/ на жалбоподателя /ищец по делото/, което е могло да го направи в срок пред първата инстанция, както и да постанови решението си за доказаност на иска, основавайки се именно на това доказателство /заключение на вещо лице/, имайки предвид хипотезата на чл. 266, ал.1 и ал.3 ГПК?; 4.Следва ли въззивният съд в случаите, когато отменя решение на първоинстанционния съд и постановява ново по същество на спора да обсъди всички събрани и релевантни по делото доказателства като посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани, както и всички доводи, възражения на страните, които имат значение за правилното решаване на делото?; 5.Следва ли да се уважи иск по чл. 288, ал. 1, т.1 КЗ или по чл. 288, ал.1, т.2, б. „а”, ако не са налице кумулативно всички предпоставки?”.Във връзка с отделните въпроси се сочат различни допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК.
Първият формулиран въпрос въпреки, че е обуславящ изхода на спора, не може да предпостави допускането на касационното обжалване, тъй като не е налице наведения допълнителен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Представените решения по чл.303 ГПК, определения по чл.288 ГПК и определение по административно дело, не съставляват задължителна практика на ВКС по см. на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, съобразно дадените разяснения в ТР №1/ 19.02.2010г. по тълк.д. № 1 /2009г. И ТР № 1 / 2011г. По тълк.д. № 1 / 2010г. На ОСГТК на ВКС. Доколкото следващите два процесуалноправни въпроса са предпоставени от възприемането на тезата на касатора за липса на допуснато нарушение на чл.142, ал.2 ГПК от първоинстанционния съд, противно на възприетото от въззивната инстанция, то те не могат да обусловят самостоятелно допускането на касационно обжалване. Четвъртият въпрос е общо формулиран и също не предпоставя допускането на решението до касация, предвид липсата на конкретно оплакване в касационната жалба кое точно доказателство или довод не са били обсъдени от въззивния съд. Последният въпрос, може ли да се уважи иска, ако не са налице предпоставките за това, не е обуславящ изхода на спора и не покрива общия критерия по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като въззивният съд е приел, че предпоставките за уважаване на иска са осъществени.
С оглед изложеното, въззивното решение не следва да бъде допуснато до касация.
Водим от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 211 от 08.12.2014г. по в. гр. д. № 483/2014г. на Варненски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.