1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 930
[населено място], 09.12.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шести октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 560/2016 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано по касационна жалба на [фирма] срещу решение №315/3.12.2015г., постановено по в.т.д. № 629/2015г. на Варненския апелтивен съд, търговско отделение, с което е потвърдено решение № 607/17.07.2015г. по т.дело № 1569/2014г. на Варненския окръжен съд.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а като основания за допускане на касационното обжалване – чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата „П. Б. / България/”ЕАД в писмен отговор на касационната жалба поддържа, че не е налице соченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по първия процесуалноправен въпрос. Според ответника решението на Варненския апелативен съд е съобразено с представеното с касационната жалба решение на ВКС № 212 от 1.02.2012г. постановено по т.дело № 1106/2010г. на ІІ т.о. Изложени са аргументи, че поради многобройна съдебна практика по приложението на чл.305 ТЗ за заверяване на сметката на кредитора не се налага решаването на правния въпрос, тъй като не е налице неправилно тълкуване на съдебната практика, нито се налага нейното осъвременяване, евентуално за развитие на правото. Направено е искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Въззивният съд се е произнесъл по иск по чл.439 ГПК във връзка с чл. 433, ал.1, т.7 ГПК за установяване по отношение на ответника – касатор, че ищецът „П. Б. / България/”ЕАД няма задължение за сумата от 22 941.62 евро поради плащане / заверяване на сметка/, настъпило след влизане в сила на решението по т.дело № 689/2009г. на Варненския окръжен съд. От доказателствата по делото, вкл. и изслушените ССЕ, е установено, че въз основа на предварително изпълнение въз основа на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, от касатора е била събрана сума – главница, наказателна лихва, законна лихва и разноски в размер на 22 941.62 евро. След отхвърляне на установителния иск по чл.422 ГПК, на ответника и длъжник в изпълнителното производство [фирма] е издаден обратен изпълнителен лист за посочената сума с определение от 5.01.2012г., постановено по т.дело № 689/2009г., въз основа на който е образувано изп. дело 201480700400290 с длъжник „П. Б. / България/”ЕАД за връщане на полученото въз основа на заповедта за незабавно изпълнение. Съдът е приел, че за доказване връщане на получената сума банката е достатъчно да докаже заверяване на сметката на [фирма] с цялата получена сума. ССЕ е установила заверяване на сметката на взискателя по изп. дело от банката на 10.11.2011г., на основание чл.305 ТЗ, от което е направен извод от ВАС за предоставяне на сумата на ответника, респ. усвояването й от него. За ирелевантен за основателността на иска е счетен факта на разпореждане от банката в същия ден със сумата за погасяване на задължение на ответника по друг кредит и към НАП. При оспорване на основанието за извършеното плащане от ищеца, съдът е приел, че дружеството разполага с осъдителен иск срещу банката. По възражението на кредитора, че извършеното от банката плащане е по други правоотношения, съдът е счел, че в негова тежест е да докаже съществуването на такива. Решението е подписано с особено мнение от член на състава, с изразено становище, че няма редовно изпълнение в случаите на самоволно прихващане на преведената сума с друго задължение на ответника към банката, извършено едновременно със заверяване на сметката, още повече, че то не му е съобщено.
Според чл.280, ал.1 ГПК подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Или предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
По Изложението на основанията по чл.280, ал.1 ГПК:
Касаторът формулира процесуалноправен въпрос при допълнителния критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК : Може ли съдът да основе решението си само на избраните от него доказателства, без да обсъди останалите събрани доказателства и да не изложи съображения защо ги отхвърля? Поддържа се, че ВАС не се е произнесъл по възраженията и представените в тази връзка доказателства, че има обезсилени два изпълнителни листа и защо съдът приема евентуално плащане по процесния изпълнителен лист, след като в банката двата изпълнителни листа са водени по обща партида.
По този въпрос касаторът се позовава на противоречие с решение №24 от 28.01.2010г. по гр.дело № 4744/2008. на ВКС, Іг.о., решение №212 от 1.02.2012г. по т.дело № 1106/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., определение № 694 от 17.06.2015г. по гр.д. № 1271/2015г. на ВКС, ІІІ г.о., по което има постановено решение по чл.290 ГПК № 248 от 16.11.2015г. по гр.д. № 1271/2015г.
Според задължителната съдебна практика, въззивният съд е задължен да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди наведените от страните доводи и възражения. Изпълнението на посочените задължения – за обсъждане на доказателствата по делото и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните / решение №212 от 1.02.2012г. по т.дело № 1106/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о./. Обжалваното решение на Варненския апелативен съд не е постановено в противоречие с решението на ВКС, ТК, ІІ т.о. Въззивният съд се е произнесъл по спорния предмет – установяване на недължимост на сумите по издадения обратен изпълнителен лист в полза на ответника от 8.02.2012г. по т.дело №689/2009г. на В. и образуваното въз основа на него изп. дело №201408070400290, като е изложил мотиви за извършено от банката плащане чрез извършен превод по банковата сметка на ответника. Съдът е изградил изводите си за основателност на отрицателния установителен иск въз основа на констатациите на двете счетоводни експертизи / първоначална и допълнителна/, като са обсъдени наведените от въззивника доводи във въззивната жалба. Следва да се отбележи, че изразеното от касатора несъгласие с изводите на въззивния съд, не е обосновано с конкретни доводи в касационната жалба. Затова то не може да послужи като основание за допускане на касационното обжалване. Решението не е в противоречие с решение №24 от 28.01.2010г. по гр.дело № 4744/2008. на ВКС, Іг.о., доколкото в последното са били приети няколко експертизи, като съдът е основал решението си само на една от експертизите, без да изложи съображения по останалите експертизи, като не са обсъдени и допълнителни доказателства/ показания на свидетели/. Решението не е в противоречие с постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №248/16.11.2015г. по гр.дело № 1271/2015г. на ВКС, ІІІ г.о. По делото на ВАС, чиито съдебен акт е предмет на касационно обжалване, не са приемани експертизи с противоречиви заключения, както и съдът не е отказал да възприеме заключение на приета по делото експертиза, по каквито въпроси се е произнесъл ВКС, ГК в цитираното решение.
По поставения материалноправен въпрос : Може ли да се приеме, че е извършена операция по безкасово плащане, когато банката служебно се е разпоредила със същата сума преди уведомяването на кредитора? не е налице допълнителния селективен критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Според дадените в т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС разяснения, „точното прилагане на закона” е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава, поради неточно тълкуване на закона или за осъвременяване на тълкуването й с оглед на изменение в законодателството или обществените условия. В случая жалбоподателят е посочил това основание, но не се е позовал нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна, но неправилна практика, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон, за да се създаде съдебна практика по прилагането им. По тълкуването и прилагането на чл.305 ТЗ има създадена непротиворечива съдебна практика по чл.290 ГПК напр.: решение № 50 от 2.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 485/2008 г., II т. о., в което се приема, че със заверяване сметката на кредитора плащането се смята за осъществено; решение № 185 от 30.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 813/2012 г., II т. , че съгласно чл. 305 ТЗ плащането се смята за извършено със заверяването сметката на кредитора, като този факт следва да се установи със съответните допустими от закона доказателствени средства; решение № 12 от 25.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 181/2009 г., II т. о.; решение № 125 от 12.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 910/2012 г., II т. о., ТК, в което е даден отговор на правния въпрос, че поетото от банката задължение по договор за банков кредит за отпускане/ предоставяне на заемателя на парична сума и съответно усвояването на сумата, следва да се счита изпълнено от момента на заверяване на разплащателната сметка на заемателя и за доказване на този факт не е необходимо издаване на нарочен документ – разписка, и др, която се поддържа и от настоящия състав на ВКС, ТК.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1 ГПК.
Разноски на ответника не се присъждат. Не са представени доказателства за направени разноски за касационното обжалване от представляваното търговско дружество. Съгласно чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК разноски на страните се дължат ако са представени доказателства, че са направени. В този смисъл е т.1 на ТР №6/2013г. по т.дело №6/2012г. на ОСГТК на ВКС.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 315/3.12.2015г. по в.т.дело № 629 /2015 г. на Варненския апелативен съд, търговско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: