ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 930
София, 29 юли 2009 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Красимира Харизанова
Марио Първанов
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 119 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Софийския градски съд от 08.08.2008 г. по гр.д. № 4337/2006, с което по реда на чл. 218з ГПК (отм.) са уважени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
Недоволен от решението е жалбоподателят А. за с. п. , представляван от адв. Г от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за необходимостта в заповедта да бъдат посочени конкретни нарушения на трудовата дисциплина, който има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответницата по жалбата Р. Д. П. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, поради което обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция е без значение, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият материалноправен въпрос не обуславя крайното решение на съда, той няма и значение за точното прилагане на закона и развитието на правото (чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК), както се претендира.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че като ръководител на ОССП, истцата е имала задължения да упражнява общ контрол върху дейността на домовете за деца с умствена изостаналост, самите домове имат директор, лекар, социален работник, медицинска сестра и друг персонал, който носи отговорност за изпълнението на предписанията на ХЕИ и спазването на изискванията към храненето и хигиенно-битовото обслужване на децата; а в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание не са посочени конкретните контролни действия, които истцата е трябвало, но не е извършила.
Въззивният съд не е приел, че в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не са посочени извършените нарушения на трудовата дисциплина. Ако беше приел това, съдът би направил извод, че заповедта е немотивирана и би приел, че уволнението е незаконно, без да разглежда делото по същество. Обратното, съдът е разгледал делото по същество и въз основа на събраните доказателства е приел, че за цитирания в заповедта инцидент отговорност може да носят директорът и работещите в дома. Истцата би отговаряла, ако не беше осигурила необходимата информация или необходимите условия за спазване на всички изисквания, а такова нейно поведение не се сочи в заповедта като основание за налагане на дисциплинарното наказание.
Ответницата по касацията не претендира разноски.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Софийския градски съд от 08.08.2008 г. по гр.д. № 4337/2006.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.