О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 930
София, 24.08.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 16 юни две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело № 459 /2010 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
МВР О. д. на М. гр. Б. е подала касационна жалба срещу решението на Бургаския окръжен съд от 13.11.2009г по гр.д. № 497/2009г в частта,в която като е отменено решението на Бургаския районен съд от 22.07.2009г по гр.д. № 55/2009г е постановено ново решение. С него Окръжният съд я осъдил да заплати на Д. Г. Д. сумата 1 500 лева, представляваща обезщетение за незаконно обвинение в досъдебното производство по н.о.х.д. № 178/2004г на Несебърския районен съд в извършване на престъпление,заедно със законната лихва върху нея считано от 13.11.2004г до окончателното й изплащане.
В изложението към касационната жалба се поддържа,че при разрешаването на съществения за спора въпрос-кой е пасивно отговорен за понесените от ищеца неимуществени вреди в случаите при които обвиненият в извършено престъпление е бил оправдан с влязла в законна сила присъда-дали органите на досъдебното производство,или П. ,която осъществява надзор и контрол в предварителното наказателно преследване-бил решен в противоречие на практиката на ВКС-Т. Р. № 3/2004г ОСГК,на Р № 620 от 25.06.1993г по гр.д. № 211/93г на ВС 1 гр.отд.,на Определение № 18от 22.01.2009г по гр.д. № 3948/2008г ВКС 2 гр.отд. Касаторът счита че е налице основанието за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за допустимост,прие следното:
Искането не е основателно.
Фактическата обстановка по делото е била безспорна: С постановление от 30.03.2004г дознателя при РПУ гр. Ц. е разпоредил заподозреният Д. Г. Д. да бъде доведен за разпит принудително в сградата на управлението в гр. Ц., бил е призован като уличено лице с призовка да се яви на 22.3.2004г в РПУ гр. Ц., бил е обявен за местно издирване на 30.03.2004г,производството по отношение на него е било спряно и отново възобновено от 20.05.2004г,от която дата е била и заповедта за задържането му като извършител на престъпление по чл.195 ал.1 т.4 НК. Дознателят е взел мярка за неотклонение „ подписка”,видно от постановлението с дата 21.05.2004г,приложено към дознание № 8/2004г на РПУ Ц. А районният прокурор на гр. Ц. с постановление от 20.05.2005г е прекратил наказателното производство,водено срещу Д. Г. Д. за престъпление по чл.195 ал.1 т.4 НК на основание чл.237 ал.1 т.2 НК-т.е. „когато намери че обвинението не е доказано”. В тази част постановлението на прокурора е обжалвано и Царевският районен съд с определение от 11.08.2005г го е потвърдил. Или от този момент вземането на ищеца за вреди съгласно чл.2 т.2 ЗОДОВ е станало изискуемо./вземането по дознание № 8/2004г на РПУ гр. Ц..
По същото време срещу ищеца Д. е водено и друго досъдебно производство от РПУ гр. Н..- п.п-во № 1829/2003г за извършени кражби на територията на Община Н.. С постановление от 18.05.2004г на дознателя при РПУ Несебър Д. Г. Д. е трябвало да бъде доведен принудително в сградата на РПУ гр. Н.. постановление на л.18,бил е разпитан като уличено лице на 27.05.2004г за деяние,извършено на 22.12.2003г около 14 часа в почивна база „Л” гр. Н. престъпление по чл.195 ал.1 т.3 във вр. с чл.194 ал.1 и чл.20 ал.4 НК,били извършени процесуални действия-очна ставка на 31.05.2004г / л.29 л.30 и л31/, било е предявено дознанието ва 01.06.2004г и с допълнително заключително постановление от 16.06.2004г дознателят е дал мнение за съд по посочените текстове за кражба. Несебърската районна прокуратура е внесла обвинителния акт в съда за търсене на наказателна отговорност по чл.195 ал.1 т.2 във вр. с чл.195 ал.1 т.3 и т.5 във вр. с чл.29 ал.1 б. „а” и”б” и във вр. с чл.20 ал.2 и т.н-. за квалифициращи състави на кражба. И С присъда № 394 от 28.10.2004г по н.о.х.д. № 178/2004г Несебърският районен съд го признал за невинен. Присъдата влязла в сила на 15 ноември 2004г. И от този момент вземането на ищеца за обезщетяване на вредите по чл.2 т.2 ЗОДОВ също е станало изискуемо. / 13 ноември е бил неприсъствен ден-събота и за това следващият ден е денят от който вземането е изискуемо/.
Бургаският окръжен съд е осъдил МВР О. Д. гр. Б. да заплати обезщетението за претърпяни неимуществени вреди в размер на 1 500 лева. И разрешеният по тази начин основен въпрос-коя е пасивно легитимираната страна-М. или П. съд не се е произнесъл в противоречие на ТР. № 3/2004г ВКС, ОСГК и съществуващата съдебна практика,защото изброените в чл.2 ЗОДОВ,държавни органи отговарят солидарно към увреденото лице – чл.53 ЗЗД и съгласно разпоредбата на 122 „Кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците”- в случая той е можел да иска обезщетение както от М. ,така и от П. на Република България. Избрал е като ответник О. д. на М. гр. Б. и спрямо нея те са били уважени..
Върховният касационен съд приема,че не са налице основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 ГПК и за това и на основание гореизложеното
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд от 13.11.2009г по гр.д. № 497/2009г в частта в която О. д. на М. гр. Б. е осъдена да заплати на Д. Г. Д. сумата 1 500 лева обезщетение за претърпяни неимуществени вреди на основание чл.2 т.2 ЗОДОВ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: