ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№930
София, 17.07. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 14 юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 705/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. В. Г. против въззивното решение на Ловешкия окръжен съд № 42 от 16.02.2009 год. по гр. д. № 421/2008 год., с което е обезсилено решение № 554 от 17.10.2008 год. по гр. д. № 4/2008 год. на Ловешкия районен съд, с което Национален осигурителен институт, Районно управление „С” гр. Л. е осъдено да заплати на Н. В. Г. на основание чл. 45 ЗЗД и незаконното му уволнение със заповед № 2/03.01.2003 год. на директора на Районно управление „С” (РУСО) гр. Л. сумата 5000 лв. представляваща причинени имуществени вреди изразяващи се в разликата между полученото от Г. последно трудово възнаграждение в РУСО гр. Л. и полученото в други учреждения и фирми за периода 01.07.2007 год. – 29.05.2007 год. и отхвърлил иска в частта за периода 30.04.2007 год. – 11.06.2007 год. и на същото основание е осъден да му заплати сумата 500 лв. причинени неимуществени вреди за периода 03.01.2003 год. – 09.11.2003 год. и отхвърлил иска до пълния размер 2000 лв. за периода 10.11.2003 год. – 13.04.2007 год.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че решението е постановено в противоречие с представена съдебна практика по въпроса – допустим ли е иск само спрямо работодателя по чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД за вреди произтичащи от незаконно уволнение, в което производство да се преценява вината на издателя на незаконната заповед за уволнение.
Ответникът Национален осигурителен институт, Районно управление „С” гр. Л. не е представил отговор на касационната жалба по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е обезсилено първоинстанционното решение, с което са били уважени искове по чл. 45 ЗЗД, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че касационна жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният в изложението материалноправен въпрос не е решен в противоречие със задължителната съдебна практика – Постановление № 4/30.10.1975 год. на Пленума на ВС , т. 1, както и с трайно установената съдебна практика – решение по гр. д. № 176/1997 год. на ВКС представено с изложението за допускане на касационно обжалване, предвид прието от съда, че при наличието на регламентирана отговорност на работодателя за вредите причинени на работника от незаконно уволнение, която е лимитирана по размер, законът не допуска срещу работодателя да се претендира обезщетение в по-голям размер чрез иск по чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД. За вредите в по-голям размер от лимитирания в чл. 225 КТ, причинени от незаконно уволнение, възстановеният работник би могъл да търси обезщетение на общо основание по чл. 45 ЗЗД от издателя на отменената заповед, а не от работодателя. Жалбоподателят е предявил иска по чл. 45 ЗЗД срещу работодателя за вреди от незаконно уволнение, приет от съда за недопустим, което сочи, че решението, респ. поставеният материално правен не е разрешен в противоречие с цитираната съдебна практика. Този извод се подкрепя от представеното с изложението за допускане на касационно обжалване решение по гр. д. № 176/1997 год. на ВКС, с което е постановено, че работодателят дължи обезщетение за вреди от принудителна безработица в размер определен от специалния закон – Кодекса на труда. При наличието на нарочна регламентация – чл. 225, ал. 1 КТ работникът не може да разшири обема на отговорността му, чрез предявяване на иск по общия гражданскоправен ред – чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД. В решението още е казано, че ръководителят на предприятието (по смисъла на § 1, т. т. 2 и 3 от Допълнителните разпоредби съм КТ) може да носи отговорност за всички причинени вреди от непозволено увреждане, ако се докажат елементите от фактическия състав на разпоредбата. В хипотезата на неправомерно прекратен трудов договор е необходима лична вина на издателя на заповедта. И накрая решението, с което уволнението е признато за незаконно, няма задължителна сила по отношение вината на длъжностното лице по смисъла на чл. 45 ЗЗД.волнението може да е неправилно, но това не означава непременно, че е виновно извършено от съответния ръководител. С изложението е представено и решение по гр. д. № 258/2004 год. на Великотърновския апелативен съд, правилността на което не проверена по реда на касационното обжалване, видно от определение по гр. д. год. на ВКС, поради което не би могло да носи характер на трайна съдебна практика в смисъла, в който е постановено решението. С оглед на изложеното отговора на постановения материалноправен въпрос е отрицателен. Искът е предявен срещу ненадлежен ответник, което е обусловило неговата недопустимост.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 42 от 16.02.2009 год. по гр. д. № 421/2008 год. на Ловешкия окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ