О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 931
София, 13.10.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 10 октомври две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 172 /2011 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. П. Ш. против решение № 172 от 04.11.2009г. по гр.д.№ 350 /2010г. на Ямболски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 282 от 27.05.2010г. по гр.д.№ 1112/2007г. на Ямболски РС. С последното е отхвърлен иска, предявен от касатора и Ж. П. Ж. да се признае за установено по отношение на К. И. И., Д. И. И. и [община], че са собственици на недвижим имот, съставляващ дворно место УПИ ХVІІ-257 в кв. 37 по плана на [населено място] с площ 565 кв.м., ведно с построената в него сграда детска градина при граници: изток-УПИ ХVІ-391, запад-парк, север – ПИ-ХVІІІ-битов комбинат и юг – улица, както и предявеният против И. И. И. да бъде признато по отношение на него, че те са собственици на построената в същото дворно место сграда – детска градина.
В частта, с която е отхвърлен иска по чл. 108 от ЗС против [община] и установителния иск само за дворното место против И. И. И., решението е влязло в сила, след като с определение № 387 от 30.05.2009г.по гр.д.№ 2767/2008г. на ВКС, ІІ гр.о. не е допуснато до касационно разглеждане решение № 39 от 24.03.2008г. по гр.д.№ 67/2008г. на Ямболски окръжен съд. С последното е оставено в сила решение № 1079/15.12.2007г., постановено по гр.д.№ 1112/2007г. на ЯРС в частта, с която тези искове са отхвърлени. Отменено е решението на РС само в частта, с която е прекратено производството по установителния иск за дворното место и сградата в него по отношение на К. И. И. и Д. И. И. и само за сградата в него – детска градина против И. И. И..
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон – чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ, за нарушение на процесуалните правила и необоснованост, защото съдът не е приел за доказано наличието на идентичност между имота, който е купил наследодателят на ищците и процесния парцел.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани следните въпроси: съществува ли имота в размерите, в които е отнет, ако е имало стени, но сградата не е била покрита към момента на отнемането и след това е довършена от ТКЗС. По този въпрос се твърди нарушение на ТР № 1/1995г. и ТР № 6/2005г. Втория въпрос е относими ли са към реституцията на имота регулационните промени по планове, действали след фактическото отнемане на имота. По този въпрос се твърди противоречие с Решение № 1705 от 06.12.2001г. по гр.д.№ 121/2001г.
Ответниците по касация не вземат становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищците не се легитимират като собственици на процесното дворно место и сградата в него, тъй като не е доказано, че наследодателят им П. Ж. П. /Ш./, починал на 22.01.1932г., оставил и много други наследници, е купил с владало № 4615 от 1884г., издадено от Източна Р. точно процесното место. С този документ е придобито дворно место от 400 кв.м.в [населено място] до съседи П. Ж. и мера. През 1926г. към имот 105 се придават 256 кв.м. по регулация. По плана от 1924г. обаче на П. Ж. е записан имот 107, за който е бил отреден парцел Х-107 в кв. 40 с площ 330 кв.м., а останалата част, която е около 60% се придава към улица. Съседни на п.Х-107 са палцели І-106 и ІІ-106 с квадратури от по 1090 и 1040 кв.м., записани на И. Ж..Първия план от 1924г. е действал до 1969г. и е претърпял изменения в този период при които от п.ІІ-106 и Х-107 са образувани два нови парцела – ІІ-107 с площ 1025 кв.м. п. ХV-106 с квадратура 530 кв.м. От парцел І-106 са образувани също два парцела – І-за селкоп и ХІV-106, като собствеността на новите парцели не е записана. Новия план от 1969г., който е и сега действащ променя дворищната регулация, като образува три нови парцела – процесния ХVІІ-257, записан на името на ответника И. И. Ш., ХVІІІ-битов комбинат и п. ІІ-257, всички в кв. 37. Площта на този парцел попада върху бивши парцели ХV-106 и ІІ-107, които пък бяха образувани от парцели ІІ-106 и Х-107. Единия е записан на И. Ж., а другия с площ останала след отнемане на южната част за [улица] кв.м. е бил записан на П. Ж., чийто наследници са ищците. Строителните книжа за изграждане на дюкян от 1946г. от братя Ш. не се отнася за процесното место според СТЕ. Според свидетелите. Братята Ш. започнали да строят дюкян, изградили оградните стени до над прозорците без една стена, не покрили сградата и имота бил отнет. Довършило я ТКЗС. Първоначално в сградата била администрацията на ТКЗС, а от 1974г. сградата се ползва за детска градина.
Първият поставен въпрос – съществува ли имота в размерите, в които е отнет, ако е имало стени, но сградата не е била покрита към момента на отнемането и след това е довършена от ТКЗС не е бил решаващ за изхода от спора, тъй като съдът е приел, че не се доказва, че наследодателят на ищците е бил собственик към момента на отнемането на процесния имот на дворно место с площ 565 кв.м., УПИ ХVІІ-257 в кв. 37 по плана на [населено място] по този въпрос не е обосновано общото основание за допускане до касация. Отделно от това, решението на възивният съд не противоречи на ТР № 1/1995г. и ТР № 6/2005г., които разглеждат хипотезите, когато е отнет самостоятелен обект на правото на собственост, респективно идеална част от такъв обект. В случая общия наследодател на ищците е починал 1932г. Няма категорични доказателства, че неговите наследници са започнали изграждането на сградата, която сега е предмет на иска. Частичното изграждане на три оградни стени не сочи на наличие на самостоятелен обект на собственост. Цитираната задължителна съдебна практика разглежда хипотезата, при която е отчуждено место без сграда, което след отчуждаването е застроено. Прието е, че в този случай терена има обслужващо сградата предназначение, поради което тя не подлежи на реституция. Възивният съд е приел същото, поради което решението му не противоречи на цитираните тълкувателни решения. Следователно не е налице основанието по чл. 280, от.1 т.1 от ГПК по първия формулиран въпрос.
По втория въпрос също няма основание за допускане до касация. Цитираното решение № 1705 от 06.12.2001г. по гр.д.№ 121/2001г разглежда хипотеза при която е издаден нот. акт по чл. 9 от ЗВСОНИ за площ, която е значително по-голяма от отчуждената при национализацията площ, поради което е прието, че на реституция подлежи само отнетата площ и са без значение последващите регулационни промени с имота. В настоящия случай това не е въпроса, който определя изхода от спора. По делото не може да се установи къде точно се намират купените през 1884г. 400 кв.м. Дори да се приеме, че те са идентични с имот 107 /което не е установено от СТЕ/, по-голямата част от площта на п.Х-107 е отнета за улица. Регулационните промени са извършени още преди отнемането на имота. и само малка част от бивш имот 107 сега попада в очертанията на процесния имот. Дворищно регулационните планове по всички благоустройствени закони до приемането на ЗУТ имат вещно правно отчуждително действие. Когато това действие е настъпило още преди отчуждаването, няма основание то да не се зачете при реституцията. Затова като е приел, че не е доказано, че наследодателят на ищците, починал 1932г. е собственик на терена на парцел ХVІІ-257 от кв.40 по действащия план на [населено място], въззивният съд не е постановил решение, което да формира противоречива практика с цитираното решение № 1705 от 06.12.2001г. по гр.д.№ 121/2001г, а това означава че не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК.
По изложените съображения обжалваното решение не следва да се допуска до касация, поради което, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 172 от 04.11.2009г. по гр.д.№ 350 /2010г. на Ямболски окръжен съд по касационна жалба на Г. П. Ш.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: