О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 931
София, 15.12.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 10.12. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева Мариана Костова
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №614/2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от „Ю. и Еф Д. Б. гр.София, чрез адвокат С. Ч., с вх.№18202 от 12.03.2010 год. на Софийския градски съд, срещу Определение №16476 от 04.12.2009 год. по гр.д.№12583/2009 год. на Софийския градски съд, ГК, І ГО, с което е потвърдено Разпореждане от 13.10.2009 год. по гр.д.№41175/2009 год. на Софийския районен съд,І ГО, 27 състав, с което по заявление на касатора е отказано издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ-чл.417, т.2 ГПК срещу В. К. Ч. за сумата 2 605.17 лв., както и договорна лихва за сумата 366.51 лв. за периода от 08.05.2003 год. до 24.07.2009 год. въз основа на извлечение от сметка по Договор за кредитна карта от 08.05.2003 год., сключен с „Б. Р. С.” АД, правата и задълженията по който са прехвърлени на кастора-заявител с Договор за продажба на предприятие от 24.03.2005 год. Касаторът твърди, че обжалваното определение е неправилно, а в частта, с която се отказва издаване на заповед за изпълнение- недопустимо. Подържа, че съдът е бил длъжен да издаде заповед за изпълнение, тъй като са спазени изискванията на чл.410 ГПК, а проверката дали документа по чл.417 ГПК е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, следва да се извърши след това при допускането на нейното незабавно изпълнение и издаването на изпълнителен лист. Подържа още, че неправилно Софийският градски съд е приел, че заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.2 ГПК в полза на банката не може да се издаде, защото вземанията срещу длъжника не произтичат от преки кредитни отношения с банката, а от договор за кредит, сключен с цедента на вземането-„Б. Р. С.” АД, прехвърлени по силата на сключения между него и касатора- цесионер Договор за продажба на търговско предприятие. Навежда основанията за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Формулира следните правни въпроси, за които твърди, че разрешаването им ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото:1/”Когато документът на който се основава вземането, е нередовен от външна страна или не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, следва ли съдът да отхвърли изцяло заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК, или следва да издаде заповед за изпълнение, а да не допусне незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист”; и 2/ „Когато вземането на банката не е възникнало от непосредствени взаимоотношения между банката и длъжника, а банката е придобила вземането си срещу длъжника по договор за цесия, може ли и в този случай банката да поиска издаване на заповед за изпълнение, допускане на незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист”.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.3 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно определение не следва да се допуска до касационен контрол. Поставените от касатора правни въпроси са разрешени изцяло с Определение №583 от 20.07.2010 год. по ч.т.д.№506/2010 год. на ВКС, ІІ Т.О., което представлява задължителна съдебна практика по смисъла на т.2 от ТР1-2010 –ОСГКТК. Застъпеното в него становище, че банката-заявител, придобила вземането по силата на договора за продажба на търговското предприятие на цедента „Б. Р. С.” АД, не може да ползва редът за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК, защото и цедентът не е могъл да го ползва, се споделя от настоящия състав. Споделя се и становището на Второ търговско отделение, застъпено в посоченото определение, че след като заповедният съд е сезиран със заявление по чл.417 ГПК, не може да издаде заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение №16476 от 04.12.2009 год. по гр.д.№12583/2009 год. на Софийския градски съд, ГК, І ГО
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
П РЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: