ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 931
София, 17. юли 2015 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 2220 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 32/07.01.2015 на Софийския апелативен съд по гр.д. № 2325/2014, с което е потвърдено решение № 2837/24.04.2014 на Софийския градски съд по гр.д. № 5921/2012, с което е отхвърлен предявеният частичен иск за сумата 274.250 евро неустойка за неизпълнение на задължението по предварителен договор за прехвърляне на обещания имот.
Недоволна от решението касаторката А. Б. М., представлявана от адв. И. И. от САК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за задължението на въззивния съд служебно да събере допълнителни доказателства и да се произнесе по предявените обективно съединени искове, както и за правното значение на определянето на членовете на състава на съда не по реда за определяне на докладчика по делото и по материалноправните въпроси дължи ли се обезщетение при пълно неизпълнение на договора и кои плащания са периодични, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответницата по жалбата И. Г. Ж., представлявана от адв. И. В. – П. от САК я оспорва, като счита, че повдигнатите правни въпроси нямат претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, а въззивното решение е по същество правилно.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предявения иск не е под 5.000,00 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че страните са обвързани от предварителен договор от 06.12.2006 г. за покупко-продажба на имот за сумата 145.000 евро, от които 15.000 евро са платени като задатък. Преди изтичането на срока за изповядане на окончателната сделка обещателката е продала имота другиму. С предявения на 01.03.2012 г. иск ищцата претендира част от неустойката по чл. 13, изр. 1 от предварителния договор, съгласно който при всички случаи на неизпълнение, неизправната страна дължи всички плащания плюс неустойка за забава 0,5% дневно и разходите и разноските по прехвърлянето на собствеността.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че първият процесуалноправен въпрос обуславя решението по делото, но няма претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че не може да събира служебно доказателства, освен когато следи служебно за интереса на някоя от страните (поставяне и освобождаване от запрещение, лишаване от родителски права) или на ненавършили пълнолетие деца, когато се произнася по мерки относно упражняване на родителски права, на личните отношения и ползването на семейното жилище, както и за издръжката на децата. Вторият процесуалноправен въпрос не обуславя решението по делото, тъй като въззивният съд е приел, че е предявен един иск, а ако страната счита, че няма произнасяне по друг предявен иск, в съответния срок тя може да поиска постановяването на допълнително решение. Третият процесуалноправен въпрос обуславя решението по делото, но съдът е съобразил установената съдебна практика, че когато съставът на съда е установен постоянно, случайно се разпределя само докладчикът по делото. Първият материалноправен въпрос не обуславя решението по делото, тъй като предявеният иск е за неустойка за забава, а вторият обуславя решението по делото, но въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
На ответницата по касацията И. Г. Ж. следва да бъде присъдена сумата 360,00 лева разноски в касационното производство, както се претендира.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 32/07.01.2015 на Софийския апелативен съд по гр.д. № 2325/2014.
ОСЪЖДА А. Б. М. от С. да заплати на И. Г. Ж. от С. сумата 360,00 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.