ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 931
София, 19.12. 2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА търг.дело № 60066 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище в [населено място] срещу решение № 39 от 4.4.2016 г, по търг.дело № 49/2016 г на Шуменски окръжен съд, Търговско отделение, с което е отменено решение № 222/9.11.2015 г, по гр.дело № 584/14 по описа на Великопреславски районен съд и вместо него е постановено друго, с което е признато за установено, че [фирма] дължи на Териториално поделение „Д. горско стопанство К.“ към „Югоизточно държавно предприятие“ДП [населено място] сумата 21 129, 88 лв-представляваща незаплатена продажна цена на дървесина по договор № ИО-04-34 за покупко-продажба на прогнозни количества дървесина и издадените въз основа на него четири броя фактури, както и сумата 994, 73 лв-представляваща мораторна лихва за забава върху присъдената главница за времето от 1.6.14 г до 16.11.14 г, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното плащане, за които суми е издадена запис на заповед № 229 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 19.11.2014 г по ч.гр.дело № 503/14 г по описа на Великопреславски районен съд.
В касационната жалба се подържа, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в противоречие с материалния и процесуалния закон.
Ответникът по касационната жалба ТП „Д. горско стопанство К.“ оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуалния му представител адв. Ю. Я. от АК-С..Счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.Претендира разноски, сторени в това производство.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че страните са търговски дружества, между които е валидно учредена облигационна връзка, въз основа на сключен на 21.3.2014 г договор № ИО-04-34 за покупко-продажба на родово определени вещи на прогнозни количества дървесина.По силата на договора, ищецът в качеството си на продавач се е задължил да прехвърли на ответника-купувач собствеността върху дървесината, която ще бъде добита от ТП „Д. горско стопанство К.“ в обект № 20, а ответникът се е задължил да заплати договорената между страните цена.Предвидено е, че заплащането се извършва на авансови вноски първата, от които в размер на 10 % се внася при подписване на договора.Вноските са платими преди транспортирането на действително добитата и измерена на допълнителен склад дървесина и след подписване на приемателно-предавателен протокол за всяка партида.В т.2.4 от договора изрично е уговорено, че предаването на добитата дървесина се извършва след заплащането й от купувача.Въз основа на сключения договор, ищецът е доставил договорената дървесина, за което са издадени и съответните превозни билети.Съставени са четири броя фактури №№ 30 00001468/12.5.14 г, [ЕГН]/20.5.14 г, 30 00001499/27.5.14 г и 30 0001525/31.5.14 г.В тях са индивидуализирани продадените стоки по вид, количество и цена.Фактурите са оформени съгласно изискванията на Закона за счетоводството и Закона да данък добавена стойност.От заключението на приетата съдебно-икономическа експертиза се установява, че по счетоводните документи както при ищеца, така и при ответника е налице отразяване на задължение на [фирма] [населено място] към ТД „Д. горско стопанство К.“ по горните четири броя фактури за получена дървесина по договор № ОИ-04-34/21.3.14 г в общ размер на 21 129, 88 лв.Ответникът е осчетоводил фактури №№ 30 00001468/12.5.14 г, [ЕГН]/20.5.14 г, 30 00001499/27.5.14 г и 30 0001525/31.5.14 г с право на ползване на данъчен кредит, като те са включени в дневниците на покупките и в месечните справки-декларации по ЗДДС за съответния месец.Правото на приспадане на данъчен кредит е било реално ползвано от дружеството. Количествата и видовете дървесина, отразени по фактурите съответстват на приложените по делото превозни документи.Въз основа на описаните по-горе доказателства, въззивният съд е приел, че по силата на сключения договор продавачът е прехвърлил на ответника собствеността върху вещите, като е предал уговорените по количество и качество стоки.В изпълнение на вмененото му от чл.321 ТЗ задължение ищецът е издал и съответните, съпътстващи отделните доставки фактури.Последните са съставени съобразно изискванията на Закона за счетоводството и ЗДДС.Обосновал е извод, че и в двата нормативни акта не съществува разпоредба, предвиждаща фактурите да се подписват от получателя на стоката.Действително по делото липсват доказателства за реалното предаване, съответно приемане на дървесината.Обстоятелството, че процесните фактури са отразени в счетоводните регистри на ответника, начисления ДДС по тях е посочен с право на ползване на данъчен кредит, в месечните справки-декларации за съответните месеци е видно, че ответникът е ползвал данъчен кредит по реда на ЗДДС сочи на недвусмислено признание на задължението и е дало основание на съда да приеме, че дружеството е получило и приело доставените му от ищеца стоки.С приемането на стоката от страна на купувача, за него възниква задължението да заплати цената й, съгласно чл.327 ал.1 ТЗ, която в случая възлиза на 21 129, 88 лв.Още повече в настоящия случай в договора се съдържа клауза за предварителното заплащане на стоката, дори преди нейното предаване.
В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК са посочени касационните основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Формулирани са следните въпроси :
1/ Допуснал ли е въззивният съд нарушение на разпоредбата на чл.269 ГПК и задължителната практика по приложението й, като без за е бил сезиран от жалбоподателя с изрично оплакване за конкретно процесуално нарушение, служебно е допуснал изслушването на съдебно-икономическа експертиза, след което е основал решението си на нейните изводи.По поставения въпрос се сочи основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК-противоречие с ТР № 1 от 9.12.13 г на ВКС по тълк.дело № 4/12 г на ОСГТК, както и с решение № 341/2.7.2010 г на ВКС по гр.дело № 177/2010 г на Второ ГО, на ВКС, ГК, решение № 15 от 5.3.2015 г на ВКС по т.д. № 151/14 на Второ ТО, решение № 263 от 30.9.2014 г на ВКС по гр.дело № 649/14 на Четвърто ГО.
2/Допустимо ли е въззивният съд да обсъжда и основава правните си изводи при решаване на спора на изключени от първоинстанционния съд доказателства по реда на чл.183 ГПК.По този въпрос се сочи основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
По първия въпрос.
С определение, постановено в закрито заседание на 27.1.2016 г по търг.дело № 49/2016 г въззивният съд е приел, че във въззивната жалба жалбоподателят е релевирал оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение поради това, че първоинстанционният съд е погрешно е приел за недоказан факта на предаване на стоките, предмет на сделките, обективирани в процесните фактури.Позовал се е на т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.13 г на ВКС по т.дело № 1/13 г на ОСГТК съгласно което въззивният съд е длъжен да събере служебно доказателствата, които се събират служебно-чл.195 ал.1 ГПК, ако във въззивната жалба е въведено оплакване за необоснованост на фактическите изводи на първоинстанционното решение.С оглед на това и с цел постановяване на правилно и обосновано решение и на основание чл.195 ал.1 ГПК е допуснал изслушването на допълнително заключение по допуснатата пред първоинстанционния съд съдебно-икономическа еспертиза, като вещото лице след запознаване с наличната по делото документация и намиращата се при ответника счетоводна документация да даде заключение дали процесните фактури са осчетоводени от ответното дружество с право на ползване на данъчен кредит и включени ли са в дневника на покупките и в справката –декларация по ЗДДС за същия период, както и ползван ли е от ответника данъчен кредит във връзка с процесните фактури.
Съгласно чл. 195 ГПК експертиза може да бъде назначена и служебно от съда.Въззивният съд може да стори това при съответно оплакване във въззивната жалба /каквото в случая е налице/, тъй като се подържа довода за необоснованост на изводите на първоинстанционния съд, който погрешно приел за недоказан факта на предаване на стоките.
В този смисъл са следните решения представляващи задължителна съдебна практика : решение № 27 от 15.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3554/2015 г., I г. о., ГК, Решение № 107 от 8.10.2015 г. на ВКС по т. д. № 2226/2014 г., II т. о., ТК, Решение № 57 от 16.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 871/2012 г., III г. о., ГК.С последното решение е прието, че в разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от ГПК изрично е посочено, че съдът назначава експертиза и служебно. В случая служебното събиране на доказателството следва от конкретната разпоредба на закона, поради което неприложим е общият принцип, че съдът събира доказателствата, които са поискани от страните – чл. 6 и 8 ГПК. За установяване на някои наведени от страните обстоятелства съдът може да събира доказателства и служебно.Когато съдът не изпълни задължението си да приеме заключение на в. л. по въпроси и за обстоятелства от предмета на спора, за изясняване на които са необходими специални познания, допуска съществено процесуално нарушение. То се изразява в неизясненост на делото от фактическа страна по вина /поради пропуск/ на съда. В този смисъл са още р. по гр. д. № 1820/09 г. на първо г. о. и по гр. д. № 1814/09 г. на четвърто г. о., по гр. д. № 5263/07 г. на второ г. о., по гр. д. № 290/08 г. на трето г. о. на ВКС.В този смисъл са и задължителните разяснения в т. 3 на ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което въззивният съд може да приеме определена фактическа констатация за необоснована само при наличие на оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение.В този случай възниква необходимост от установяване на факт, за което въззивният съд на основание чл.195 ал.1 ГПК може да допусне служебно изслушване на съдебна експертиза, което е сторено в разглеждания случай.Когато във въззивната жалба липсват такива оплаквания въззивният съд не може служебно да назначи експертиза за установяване на който и да е правнорелевантен факт.
Въззивният съд с оглед наведеното твърдение в жалбата е допуснал изслушване на допълнително заключение на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза.Затова решението му е съобразено с цитираното по горе тълкувателно решение и посочената практика по чл.290 ГПК.В представените от касатора решения фактическата обстановка е различна поради което е неотносима към настоящия правен спор.Тя касае невъзможността да се допускат служебно доказателства при липса на довод за необоснованост във въззивната жалба.Следователно посоченото касационно основание не е налице.
Не следва да бъде допуснато касационно обжалване и по втория формулиран от касатора въпрос.Същият е неотносим, тъй като въззивният съд не е обсъждал доказателства, които са били изключени от първоинстнационния съд при разглеждане на делото.Взъзивният съд е е обсъдил допуснатата пред него експертиза и заедно и в съвкупността й с останалия събран по делото доказателствен материал е приел иска за основателен.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът дължи на ответника направените от него разноски в това производство, в размер на 1000 лв, представляващи адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 39 от 4.4.2016 г, по търг.дело № 49/2016 г на Шуменски окръжен съд, Търговско отделение.
ОСЪЖДА [фирма] със седалище в [населено място] да заплати на
Териториално поделение „Д. горско стопанство К.“ към „Югоизточно държавно предприятие“ДП [населено място] на основание чл.78 ал.3 ГПК разноски в размер на 1000 лв, представляващи адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.