О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 931
София, 02.07.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети юни двехиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 510/2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Предмет на касационно обжалване е въззивно решение на Софийски окръжен съд, Гражданско отделение № 594/19.12.2011 г., постановено по гр. д. № 816/2011 г.
С обжалваното въззивно решение е отменено решение на Свогенски районен съд от 22.08.2011 г., постановено по гр. д. № 137/2011 г. и е постановено друго решение, с което е разрешено на детето Б. Б. Ц. ЕГН [ЕГН] да напуска пределите на РБългария само с оглед пътуването му от Обединено Кралство Великобритания и за периода на обучението му в началното подготвително училище на Б. К. – „Хандкрос парк скул”, Великобритания, а именно за периода на учебните 2011 г./2012 г. и 2012 г./2013 г. включително, без да е необходимо за това съгласието на родителя му Б. Н. Ц. ЕГН [ЕГН].
Касаторът-майка на детето Д. Н. Д. с касационна жалба, приподписана от процесуален представител адвокат М. К. е обжалвала въззивното решение в частите, с които заместващо съгласие е дадено от съда само за посочения в решението период на обучение и е разрешено детето да пътува само до Кралство Великобритания, а не и в други европейски държави. Моли да се отмени решението в посочените части и да се постанови друго решение, с което да се уважи искането й детето Б. Б. Ц. да напуска пределите на страната ни до завършване на пълния курс на обучение в „Хандкрос парк скул”, Великобритания и „Б. К.” – до 30.06.2018 г., както и да пътува в други страни на Европа съобразно учебните програми на училището, в което детето учи.
Представено е изложение по допустимостта на касационното обжалване с позоваване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК с формулирани следните правни въпроси: 1. Може ли да се приеме, че след като по безспорен и категоричен начин е установено, че в интерес на детето е то да продължи образованието си в престижно европейско училище с дългогодишни традиции и световен лидер в академичното образование, с няколко нива на обучение, следва да бъде ограничавано правото му да напуска пределите на РБългария без съгласието на единия родител само за периода на обучението му в първата степен от пълния курс на обучение в учебното заведение; 2. Може ли да се приеме, че е в интерес на детето то да продължи образованието си в престижно европейско училище, като пътува само до територията на една държава, ако учебната програма предвижда посещения с учебна и образователна цел в трети държави. Твърди се, че практиката на съдилищата по подобни казуси е многобройна и противоречива. Цитирани са съдебни актове на районни и окръжни съдилища, за които няма данни да са влезли в сила.
Въззивното решение е обжалвано и от бащата на детето Б. Н. Ц. ЕГН [ЕГН] с касационна жалба, приподписана от процесуален представител адвокат С. Ц.. Счита се, че решението е неправилно, следва да се отмени и да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли молбата на Д. Н. Д., като майка и законен представител на малолетното дете Б. Б. Ц. за постановяване на решение, по силата на което да се даде разрешение, заместващо съгласието на другия родител Б. Н. Ц. детето да напуска пределите на Република България, да пътува и пребивава в чужбина с цел продължаване на образованието си във Великобритания.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с формулирани следните правни въпроси: 1. Допустимо ли е да се приеме, че правото на свободно придвижване само по себе си не изключва осъществяването на правото на лични отношения на детето с родителя; 2. Допустимо ли е да се приеме, че прекомерните ограничения именно във връзка с правото на свободно придвижване неоправдано накърняват правото на детето и това не е в негов интерес и може ли в тази връзка да се приеме, че пребиваване в чужда държава на дете без присъствие на неговите родители е прекомерно ограничение; 3. Следва ли получаването на евентуално по-добро образование да бъде единствена предпоставка за постановяване на решение, с което да бъде допуснато многократно пътуване на едно дете между две държави. Поддържа се разбирането, че отговорите на посочените въпроси биха допринесли за яснота по делата, по които основен е въпросът за развитието интересите на детето, моралното му и нравствено изграждане и социално формиране. Повдигнат е процесуално правен въпрос за постановяване на обжалваното решение в разрез с законоустановени правила, регламентиращи процедурата по постановяване на решението-непроизнасяне по възражения на касатора пред въззивната инстанция, необсъждане на релевантни по делото факти и основания, неяснота и противоречивост на решението до степен на неразбираемост с позоваване на Р. № 228/14.02.2002 г. на ВКС по гр. д. № 1046/2001 г., V г. о., както и на Р. № 465/28.10.2011 г. на Пазарджишки окръжен съд /последното няма данни да е влязло в сила/.
От процесуалния представител на касатора-баща на детето Б. Н. Ц. адвокат С. Ц. е подаден писмен отговор по жалбата на Д. Н. Ц.. Поддържа се становище за недопустимост на касационното обжалване.
Касационните жалби са подадени от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и са процесуално допустими.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира, че не е налице основание за допускане касационно обжалване по подадените от страните жалби.
Доколкото въпросите, формулирани от касатора Б. Н. Ц. съставляват правни въпроси по смисъла на общото изискване за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК и разясненията му с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК не са налице специалните изисквания на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с оглед разясненията, дадени относно това основание с т. 4 от цитираното тълкувателно решение, а именно: правният въпрос, повдигнат от касатора да е от значение за точното прилагане на закона, в случай че разглеждането му ще допринесе да се промени създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или да се осъвремени тълкуване на правна норма при изменения в законодателство и обществени условия, а за развитие на правото в случай на непълен или неясен закон или създаващ предпоставки за постановяване на противоречива съдебна практика закон.
Що се отнася до изложението към касационната жалба на Д. Н. Д. въпросите, повдигнати с него с разбиране, че са противоречиво разрешавани от съдилищата, относимо към основанието за допустимост по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, приложените към изложението съдебни решения на районни и окръжни съдилища няма данни да са влезли в сила. Доказателства за наличие на противоречива съдебна практика са влезли в сила съдебни актове, с които са формирани противоречиви изводи по правни въпроси от значение за постановения с обжалваното решение краен резултат.
Позоваването с изложението и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е подкрепено с доводи, нито са представени доказателства в подкрепа наличието на изискванията на това основание за допустимост. То е неоснователно и по същество по изложените по-горе съображения.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски окръжен съд, Гражданско отделение № 594/19.12.2011 г., постановено по гр. д. № 816/2011 г. по описа на същия съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: