О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 931
София, 04.12.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 734 по описа за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба от [фирма] чрез адвокат Р. П. срещу решение № 1731/28.10.2013 г. на Пловдивски окръжен съд /ПОС/, Гражданско отделение, VІІ състав по в.гр.д. № 2295/2013 г. в частта му, с която след частична отмяна на уважително решение на Пловдивски районен съд /ПРС/ е отхвърлен иск на настоящия касатор срещу [фирма] за сумата 10285.45 лв. – разходи за закупено от ищеца гориво за наета по договор 18.01.2012 г. механизация, с която сума ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване сочи чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] оспорва допускането на жалбата и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
За да отмени частично уважителното решение на ПРС и отхвърли претенцията на [фирма] за 10285.45 лв., ПОС е приел, че между страните е сключен договор за отдаване под наем на механизация от [фирма] на [фирма] срещу определена в договора наемна цена, която не е предмет на касационната жалба, при договаряне /чл.4 ал.2 от договора/, че горивото за наетата механизация е за сметка на наемателя. Обсъждайки събраните по делото доказателства: свидетелски показания, фактури за гориво, ССЕ, ПОС е приел, че гориво за механизацията се осигурявало от всеки от машинистите – служители на наемодателя, но не може да се направи категоричен извод, че горивото е изразходвано именно по процесния договор и съответно, че ответникът – наемател се е обогатил с неговата стойност. Това е така защото са представени доказателства само за закупуване на гориво, но не и за разходването му. Не е установено още, че механизацията от този вид, предмет на наемния договор, е единствената притежавана от наемодателя в процесния период. От заключението на повторната ССЕ се установява, че от счетоводните записвания не може да се установи дали горивото е изразходвано по процесния договор. С оглед на тези доказателства, ПОС е приел, че твърденията на ищеца не са установени при пълно и главно доказване и претенцията, квалифицирана по чл.59 ЗЗД за стойността на закупеното гориво от ищеца, с която ответникът се е обогатил е неоснователна.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. В настоящия случай изложеното от касатора относно произнасянето от въззивния съд – „ … преценка на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност.”, изграждане на правните изводи на предположение, а не на приети за установени факти не представлява въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, нито е във връзка с конкретно изложените от ПОС съображения за отхвърляне на предявения иск. Именно с оглед събраните по делото доказателства и тяхната преценка, ПОС е приел липса, не предположение, на главно и пълно доказване на ищцовите твърдения. Изложеното от касатора изразява само несъгласие с крайния изход на спора, но това несъгласие, както и соченото основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 ГПК не формулират въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Доколкото може да се приеме наличие на въпрос, свързан с обсъждане на събраните по делото доказателства и тяхната преценка, то този въпрос касае правораздавателната функция на решаващия съд и неговото право на конкретна преценка и съпоставка на приетите по делото доказателства. В случая такава преценка и съпоставка на всички събрани по делото гласни и писмени доказателства е извършена от ПОС, за което са изложени и съответни съображения и няма основание да се приеме липса на обсъждане на някои от събраните доказателства, съпоставката им с останалите такива и тяхната преценка. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни – т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. В този смисъл и при наличие на проведено обсъждане на всички събрани по делото доказателства, няма основание да се приеме наличие и на допълнителен критерий за селекция по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Всички приложени решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК касаят необходимост именно от обсъждане и анализ на събраните по делото доказателства, каквито са извършени по настоящото дело при изложени за това съображения, поради което не е налице твърдяното противоречие с тази съдебна практика. Различният краен резултат при различни, обективно неидентични казуси не обуславя противоречиво разрешение по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ПОС в обжалваната му отменително-отхвърлителна част.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по жалбата сумата 560 лв., направени и поискани разноски /адвокатски хонорар/ за настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1731/28.10.2013 г. на Пловдивски окръжен съд, Гражданско отделение, VІІ състав по в.гр.д. № 2295/2013 г. в обжалваната му отменително-отхвърлителна част.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] и седалище и адрес на управление [населено място], [улица] вх.А ет.5 ап.15 да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК] и седалище и адрес на управление [населено място], Югоизточна промишлена зона, [улица] сумата от 560 лв. /петстотин и шестдесет лева/ разноски за настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.