О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 931
София, 25.08.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№838 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №44 от 04.03.09г. по гр.д. №1200/08г. на Великотърновския окръжен съд е оставено в сила решение №515/21.07.08г. по гр.д. №522/07г. на ВТРС, с което е бил отхвърлен предявеният от Ц. М. М. срещу К. П. Б. , П. Х. К., С. П. Р. и Й. П. Р. иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ.
Въззивният съд е приел, че спорните земеделски земи са били заявени за възстановяване пред поземлената комисия от наследодателя на ищеца – А. П. А. По това заявление е постановено решение №10/09.05.94г. на ПК П. Т. , с което земите са възстановени с план за земеразделяне, но на името на бащата на заявителя – П. А. М. Решението на поземлената комисия не е било обжалвано и заявителят е бил въведен във владение на възстановените земи. Въз основа на това решение, трите ответници по предявения иск са се снабдили с констативен нотариален акт за своите наследствени части от възстановените земи на П. А. М.
Прието е, че в действителност земите, описани от А. П. А. в опис-декларацията му при влизане в ТКЗС и в заявлението му по ЗСПЗЗ са били собственост на неговия баща П. Т. извод е направен след обсъждане на обстоятелството, че на името на А. П. А. няма партида в емлячния регистър, има само партида на името на баща му П. М. Освен това – налице са и деклараци от неговия баща, от Ц. А. и от Д. П. , че отстъпват за ползване на А. А. собствени земи, с които той да влезе в ТКЗС. Направен е извод, че това не са били земи на А. А. , а само са му предоставени за ползване. Изложени са мотиви защо съдът не се е доверил на свидетелските показания и на заключението на вещото лице, в частта, с която взема отношение по правни въпроси. И на последно място – изложен е мотив, че след като по делото няма доказателства А. А. да е приел в срока по чл.50 /отм./ от ЗН наследството на своя баща, открито през 1964г., то не следва да се зачита и нотариалното завещание от 1941г., оставено от баща му в негова полза.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца Ц. М. М.. В изложението към нея се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК, свързани с процесуалноправния въпрос за липса на преценка на част от доказателствата по делото, както и с материалноправния въпрос по приложението на чл.50 /отм./ от ЗН. Твърди се, че въззивният съд не отчел данните по клетвените декларации, приложени към заявлението на А. П. А. пред поземлената комисия, както и декларацията на съпругата му Д. А. П. за предоставени от нея земи, с които той да влезе в ТКЗС.
Ответниците в производството К. П. Б. , П. Х. К. и С. П. Р. оспорват жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е процедирал в съответствие с практиката на ВКС по чл.188, ал.1 от ГПК /отм./, ето защо не е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Всички относими към правния спор доказателства са обсъдени, при което фактите, от значение за спорното право, са правилно установени от съда. Клетвените декларации, които А. П. А. е подал пред поземлената комисия, не са годни доказателства по ГПК и не могат да служат в съдебния процес за установяване на твърденията на ищеца. Необсъждането им от въззивния съд не представлява нарушение на практиката на ВКС по посочената процесуалноправна разпоредба. Що се отнася до декларацията на съпругата на А. – Д. А. П. , с която тя му е предоставила 12 дка свои земи, за да влезе с тях в ТКЗС – тя е обсъдена от въззивния съд и крайният извод, че от нея не се установява правото на собственост на А. А. върху тези земи е правилен. Предмет на установяване в настоящото производство е собствеността на А. А. към момента на образуване на ТКЗС, а не собствеността на съпругата му. В това производство въпросната декларация не установява релевантни по делото факти, те евентуално биха имали значение в друг процес, с който по реда на чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ се иска установяване правото на собственост на Д. А. П. върху въпросните земи към момента на образуване на ТКЗС, но не и в спора по настоящото дело.
Материалноправният въпрос – за приемане на наследството на П. А. М. от неговия син А. П. А. не е обуславящ изхода на правния спор по делото и затова по него не може да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Спорът по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е за правото на собственост върху земеделски земи към момента на образуване на ТКЗС. Нотариалното завещание на П. М. от 1941г. е произвело правно действие към момента на смъртта на завещателя през 1964г. – т.е. след релевантния по делото момент на образуване на ТКЗС. Въпросите, свързани с действието на това завещание и с приложението на чл.50 от ЗН биха имали значение при един иск за собственост към настоящия момент /напр. при спор между ищеца и ответниците за частите, които имат от възстановените земеделски земи/, но не и при спор по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №44 от 04.03.09г. по гр.д. №1200/08г. на Великотърновския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: