О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 932
София, 11.12.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на осми октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 700/2012год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. А. Г., представляван от адвокат С. П., срещу въззивното решение на Варненски окръжен съд № 1244 от 03.11.2011год. по в.гр.дело № 1192/2011 год., поправено с решение №122 от 25.01.2012г., в частта, с която след частична отмяна на Решение № 1571/14.04.2011г. постановено по гр.д. № 17053/2010г. на В., Г. А. Г. е осъден да предаде на М. Ж. Ж. владението върху 2/8ид.ч., а на Н. А. Ж., действащ чрез своята майка и законен представител Р. В. Ж., на 1/8ид.ч. от недвижим имот, а именно: място с пространство 1500кв.м., а по скица 1493кв.м., находящо се в м.“А“ /“Л.“/, СО „А.“, представляващо ПИ № ….. в кадастрален район по П. на новообразуваните имоти, ведно с построената в него вилна сграда с ид. по КК № ….. по скица с площ от 29кв.м., на основание чл. 108 ЗС.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила – основание за касационно обжалване по чл.281 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи, че с решението въззивният съд се е произнесъл по обуславящия изхода на спора въпрос : “представлява ли разминаването в мотивите и диспозитива на съдебния акт порок на същия и води ли до нищожност на решението, още повече, че съдът се е произнесъл свръхпетитум”, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Сочи се също, че въззивният съд се е произнесъл с решението при нарушение на процесуалния закон, тъй като по делото е останал неизяснен въпросът за наличието на втората предпоставка за уважаване на ревандикационната претенция, относно владението на ответника по иска, както и ,че решението по въпроса за диспозитивното начало противоречи на Т./01.12.1986г. на ОСГК на ВС.
От ответниците по касация – М. Ж. Ж. и Н. А. Ж., последният действащ чрез своята майка и законен представител Р. В. Ж., чрез адв.П.П., е постъпил отговор със становище за недопустимост на касационното обжалване.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд след частична отмяна на Решение № 1571/14.04.2011г. постановено по гр.д. № 17053/2010г. на В., е осъдил Г. А. Г. да предаде на М. Ж. Ж. владението върху 2/8ид.ч., а на Н. А. Ж., действащ чрез своята майка и законен представител Р. В. Ж., на 1/8ид.ч. от недвижим имот, а именно: място с пространство 1500кв.м., а по скица 1493кв.м., находящо се в м.“А.“ /“Л.“/, СО „А. мак“, представляващо ПИ № ….. в кадастрален район 515 по П. на новообразуваните имоти, ведно с построената в него вилна сграда с ид. по КК №…. по скица с площ от 29кв.м., на основание чл. 108 ЗС. Решението на В. в останалата част, с която е отхвърлен предявеният от Р. В. Ж., действаща в лично качество, против Г. А. Г. иск по чл.108 ЗС относно 1/8ид.ч. от същия недвижим имот, е потвърдено.
За да обоснове този си извод съдът е отчел, че със саморъчно завещание от 17.03.2006г. Н. Ж. П. е завещала на К. Ж. Д. цялото си имущество; че с Решение № 2177/16.06.2010г. постановено по гр.д. № 4369/2009г. по описа на В., влязло в сила на 09.07.2010г., по исковете на М. Ж. Ж. и Р. В. Ж. в качеството на майка и законен представител на Н. А. Ж., предявени срещу К. Ж. Д., е прогласено за нищожно саморъчното завещание от …..г. и е допусната делба на процесния имот -дворно място и вилна сграда при квоти по 1/Зид.ч. за всяка от страните, като в диспозитива на решението е описано само дворното място; че на основание чл. 298, ал. 2 ГПК Г. А. Г. е обвързан от силата на пресъдено нещо на решението, тъй като е частен правоприемник на К. Ж. Д., което качество е придобил в хода на висящото производство , по което е постановено горното решение;че с оглед изложеното сделката по н.а. № …/…..г., от която черпи права Г., е произвела вещноправно действие само за притежаваните по силата на наследяване към този момент от прехвърлителя К. Ж. Д. 1/Зид.ч. от 1350/1500кв.м. ид.ч. от дворното място и цялата вилна сграда, а в останалата част не е породила транслативен ефект, поради което и М. Ж. Ж. и Н. А. Ж. не са загубили собствеността си върху притежаваните от всеки от тях по 1/Зид.ч. от същия имот. Предвид изложеното и като е приел, че Г. не е оспорил изрично, че владее процесния имот, а в пледоарията по същество пред В. е заявил, че възраженията му сочат на наличие на правно основание за упражняване на владение върху имота, съдът е обосновал извод, че Г. упражнява фактическа власт върху процесния имот, като по отношение частите на насрещните страни – без правно основание.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Изложението не съдържа въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Същото не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради липса на ясно и точно формулирани въпроси. Съдържанието на изложението представлява неуспешен опит за формулиране на въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като формулировката е бланкетна и преповтаря по същество касационните основания, визирани в жалбата и относими към преценката за обоснованост и правилност на решението, която е извън обхвата на производството по чл.288 ГПК. Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Извличането на въпросите от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Използваната от касатора обща формулировка – относно “по въпроса за диспозитивното начало” не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Не представлява въпрос по смисъла на чл.280 ГПК и оплакването, че въззивният съд се е произнесъл с решението при нарушение на процесуалния закон, тъй като по делото е останал неизяснен въпросът за наличието на втората предпоставка за уважаване на ревандикационната претенция, относно владението на ответника по иска. Този въпрос е фактически, свързан е с преценка на фактите и доказателствата и по същество е касационно основание чл. 281, т. 3 от ГПК. Същият е от значение за правилността на решението и подлежи на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. В този смисъл са и указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, в което е проведено ясно разграничение между двете групи основания – основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване и основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК.
Не е налице общата предпоставка за допустимост на касационното обжалване и във връзка с поставения от касатора въпрос “представлява ли разминаването в мотивите и диспозитива на съдебния акт порок на същия и води ли до нищожност на решението, още повече, че съдът се е произнесъл свръх петитум”. С въззивното решение не е дадено разрешение на такъв въпрос, а същият не е и обусловил правните изводи на решаващата инстанция. Следва да се има предвид, че правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. К. е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение, като обоснове и в какво се състои противоречието и съответно защо смята, че произнасянето на касационната инстанция ще допринесе за точното прилагане на закона и развитието на правото . Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос /материалноправен или процесуалноправен/, обосновал решаващите изводи на съда, води до не обсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280 ал.1 ГПК.
За пълнота на изложението следва да се посочи и това, че е налице трайна и последователна практика по този въпрос, съгласно която всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда, изложена в мотивите, и нейното външно изразяване в диспозитива на решението представлява очевидна фактическа грешка, която може да бъде поправена по реда на чл. 247 ГПК и не обуславя извод за нищожност на съдебния акт. Единствено грешките, които съдът е допуснал при формирането на своята воля, както и пропускът да се вземе становище по част от иска или по някой от исковете, могат да бъдат отстранени само по пътя на обжалването или на допълнителното решение, защото те изискват да се замести неправилно формираната или липсващата воля на съда с ново решение, а поради това е и недопустимо да се отстраняват служебно от съда. На следващо място няма спор в теорията и практиката и по въпроса, че произнасянето свръх петитум обуславя недопустимост, но не и нищожност на решението в тази част. Тези въпроси обаче са неотносими в процесния случай, не касаят съществото на спора и са обуславящи изхода на делото. Доколкото се поставят от касатора във връзка с твърдението му за наличие на очевидна фактическа грешка във въззивното решение, следва да се посочи, че от въззивния съд са проведени две производства по чл.247 ГПК,едното инициирано от касатора, които са приключили с влезли в сила съдебни актове.
Предвид изложеното не са налице предпоставките за допускане на постановеното от Варненски окръжен съд въззивно решение до касационно обжалване с оглед на посочените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК основания.
Разноски за касатора не се следват, но същия следва да заплати в полза на М. Ж. Ж. сторените в настоящото производство разноски в размер 1800лв., така, както са документирани по делото. Разноски в полза на втория ответник по касационната жалба съдът не присъжда, тъй като липсват доказателства за реално сторени такива.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на на Варненски окръжен съд № 1244 от 03.11.2011год., постановено по в.гр.дело № 1192/2011 год., поправено с решение №122 от 25.01.2012г. по същото дело, в обжалваната част.
ОСЪЖДА Г. А. Г. да заплати на М. Ж. Ж. сторените в настоящото производство разноски в размер 1800лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: