1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 932
гр.София, 26.11.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и първи ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 3467/ 2018 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Великотърновски апелативен съд № 108 от 06.06.2018 г. по гр.д.№ 62/ 2018 г., с което (в обжалваната пред въззивния съд част) частично е потвърдено и частично е отменено решение на Плевенски окръжен съд по гр.д.№ 173/ 2017 г. и по този начин са отхвърлени предявените от жалбоподателя против Д., п. от м. на ф., искове, квалифицирани по чл.192 ал.1 ЗЗД – за разликата над уважения от първата инстанция размер от 37 925,30 лв до пълния предявен размер от 40 186,46 лв, съставляващи продажна цена и разноски по сключване на договор за продажба на недвижими имоти между страните от 11.12.2006 г., по който [фирма] е претърпяло съдебно отстранение; по чл.86 ал.1 ЗЗД – за сумата 45 707,71 лв – законна лихва върху сумата 40 186,46 лв за период от 06.12.2006 г. до предявяване на иска; по чл.189 ал.1 изр.3 ЗЗД – за сумата 183 208,16 лв – претърпени вреди и пропуснати ползи от съдебното отстранение; по чл.86 ал.1 ЗЗД – за сумата 188 293,70 лв – законна лихва върху сумата 183 208,16 лв за период от настъпването на всяка от вредите до предявяване на иска.
Жалбоподателят повдига като основание за допускане на касационното обжалване процесуалноправните въпроси „Процесуално допустимо ли е да се приеме като доказателство друго гражданско дело без нито една от страните да е направила такова доказателствено искане, т.е. това да стане СЛУЖЕБНО по искане на съда?” и „Процесуално допустимо ли е да се счита, че с приемането на едно гражданско дело като доказателство, на практика се оказва, че и намиращите с в него писмени документи могат да се ползват като писмени доказателства със съответната доказателствена сила включително и по настоящото дело?”. Счита, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответната страна оспорва искането за допускане на касационно обжалване като поддържа, че въпросите нямат значението по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Твърди, че по разрешаването им няма противоречива практика, нито касаторът е изложил обосновка защо счита тези въпроси за значими за развитието на правото. Счита, че правната логика по Тълкувателно решение № 5/ 2012 г. ОСГТК, ВКС допуска като доказателства материалите от предходно дело, присъединени във висящ исков процес.
Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
За да отхвърли предявените искове, въззивният съд е приел за установено, че с нотариален акт от 29.12.2005 г. [фирма] придобило чрез договор за продажба от [фирма] собствеността върху сгради, построени в поземлени имоти № ****** в землището на [населено място], м.”Т. п.” и № ****** в землището на [населено място], м.”О.”. При сключване на договора бил представен нотариален акт по дело № 348/ 2000 г. на нотариус С. П., който легитимирал [фирма] като собственик на имота, както и уведомления по чл.33 ЗС до [фирма] – в несъстоятелност и отказ от [фирма] да закупи тези имоти. В акта било записано изрично, че сградите са построени въз основа на отстъпено право на строеж на НФК Плевен и впоследствие са заведени в баланса на [фирма]. През 2006 г. управителят на [фирма] поискал от държавата да закупи недвижимите имоти, върху които са разположени постройките. С договор от 11.12.2006 г. (развален по иск на [фирма] с влязлото в сила първоинстанционно решение по гр.д.№ 173/ 2017 г. на Плевенски окръжен съд, което не е било предмет на жалба) имотите били продадени на [фирма] за сумата 37 925,30 лв. Впоследствие закупените имоти били обединени със съседни и получили номера съответно ****** и ******. Върху същите, въз основа на надлежно издадено разрешение за строеж, били извършени подобрения от [фирма]. С решение от 19.07.2013 г. на Плевенски окръжен съд по гр.д.№ 547/ 2013 г. [фирма] било осъдено да предаде на [фирма] идеални части от недвижимите имоти с номера ****** в землището на [населено място] и ****** в землището на [населено място] (съответстващи на площта на бившите имоти с номера ****** и ******, предмет на договора за продажба от 11.12.2016 г.). В мотивите на решението било посочено, че имотите с номера ****** и ******, продадени от Д. на [фирма], не са били собственост на продавача, а са били собственост на [фирма] – в несъстоятелност, чиито правоприемник се явява [фирма]. Д. е била конституирана по гр.д.№ 547/ 2013 г. като трето лице – помагач на [фирма]. При тези фактически установявания от правна страна съдът извел, че Д. не е била собственик на имотите, които е продала на [фирма] на 11.12.2006 г. и че този договор е развален с влязло в сила решение, като Д. е осъдена да върне получената продажна цена. Спорът между страните е за режийните разноски по продажбата, данъците и таксите, платени за имота, стойността на подобренията в него и за дължимостта на лихви за забава върху тези суми, както и от кой момент е настъпила забавата. Съдът намерил тези искове за неоснователни, тъй като към момента на продажбата от 11.12.2006 г. купувачът е знаел или е могъл да знае при полагане на дължимата грижа, че имотите не са собственост на Д.. Фактът на наличие на такава възможност съдът извел от обстоятелството, че управителят на [фирма] е подписал нотариалния акт от 2005 г., с който това дружество купува сградите от [фирма], а в този акт изрично са посочени като приложения към него уведомление по чл.33 ЗС до [фирма] – в несъстоятелност и отказ на това дружество да закупи имотите, върху които тези сгради са разположени. Съдът посочил, че покана по чл.33 ЗС се отправя към съсобственик или към лице, върху чиито имот са построени чужди сгради, поради което купувачът е знаел, че поземлените имоти всъщност не принадлежат на продавача. Приел, че в тази хипотеза при съдебно отстранение купувачът има право единствено да получи обратно платената продажна цена по развалената сделка, съгласно чл.192 ал.1 ЗЗД. Искът за връщане на тази цена е уважен, а други вземания срещу Д. [фирма] няма, бидейки недобросъвестен купувач на чужда вещ.
С оглед изложените от въззивния съд мотиви, поставените процесуалноправни въпроси не обуславят обжалваното решение. И двата въпроса са свързани с твърдението на жалбоподателя в касационната жалба, че първата инстанция незаконосъобразно е изискала служебно (без искане от страните) цялото гр.д.№ 2342/ 2011 г. на Плевенски районен съд и го е приложила като доказателство по настоящето дело. Съответно незаконосъобразно е ценен като писмено доказателство приложеният по това гражданско дело нотариален акт от 2000 г., с който [фирма] е признато за собственик на сгради в процесните имоти. А въз основа на този акт е направен фактическият извод на инстанцията по същество за недобросъвестността на ищеца към момента на сключване на разваления договор за продажба.
Въззивният съд действително е постановил в акта си, че е допустимо да се приеме като доказателство друго гражданско дело служебно и че намиращите с в него писмени документи могат да се ползват като писмени доказателства. От тези писмени доказателства обаче той не е направил никакви решаващи изводи. Основният спорен факт в процеса – знаел ли е или могъл ли е да узнае при полагане на дължимата грижа управителят на [фирма] за правата на трети лица върху процесните имоти – съдът не е установил въз основа на нотариалния акт от 2000 г. Той е приел този факт за доказан от нотариалния акт от 2005 г., подписан от управителя на [фирма] и от приложенията към него, въз основа на които правата на [фирма] – в несъстоятелност са били установими. А щом от акта от 2000 г. съдът не е направил никакви констатации за правнорелевантните факти, въпросът дали този акт е бил приет като доказателство по делото в съществено нарушение на съдопроизводствените правила, няма отношение към крайното решение по спора. Какъвто и отговор да бъде даден на този въпрос, това не би променило нито фактическите констатации, нито правните изводи на инстанцията по същество.
По правен въпрос, който е ирелевантен за резултата, до който обжалваното въззивно решение достига, касационно обжалване не може да бъде допуснато, поради което Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Великотърновски апелативен съд № 108 от 06.06.2018 г. по гр.д.№ 62/ 2018 г.
ОСЪЖДА [фирма], Е.[ЕИК], [населено място], [улица], да заплати на Д. п. от м. на ф., [населено място], [улица], 200 лв (двеста лева) възнаграждение за юрисконсултска защита по касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: