О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 932
[населено място], 09.12.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на осми октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Недкова т. д. № 527/2015 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение № 256 от 09.10.2014 г. по в. т. д. № 133/2014 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 6 от 11.02.2014 г. по гр. д. № 1296/2013 г. на Великотърновски окръжен съд. С последното е отхвърлено възражението на [фирма] за прихващане на всички претендирани от [фирма] вземания с вземания на [фирма] в общ размер от 356 391.60 лева и [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] сумата от 353 134.95 лева, представляващи неизплатено възнаграждение за изпълнени СМР, ведно със законната лихва върху тази сума от 10.07.2013 г. до окончателното й изплащане.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което се иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане на Великотърновски апелативен съд за извършване на осуетените съдопроизводствени действия.
Ответникът по жалбата [фирма] е на становище, че касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение като такава или да не се допуска до разглеждане. Иска присъждане на направените за настоящото производство разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е уважил изцяло предявения иск с правно основание чл. 258 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД. Съдът е приел за безспорно, че между ищеца и ответника е съществувала облигационна връзка – договор за изработка, като ищецът в качеството си на изпълнител е изпълнил уговорените СМР в срок, но не му е била заплатена дължимата сума, поради което ответникът дължи на договорно основание заплащането на процесната сума. Съдът е счел за неоснователно направеното възражение за прихващане на процесната сума, представляваща заплащане на допълнително извършени СМР, с които са били отстранени недостатъци в работата на ищеца. По делото липсват доказателства, че уговорените СМР са изпълнени некачествено от изпълнителя. Въззивният съд е приел, че с изпращането от ответника на справка за взаимоотношенията между страните, същият е направил признание на дължимата от него сума, което е прекъснало давността. Признанието не е формален акт и може да бъде изразено дори с конклудентни действия, стига същите да манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към кредитора.
В изложението към касационната жалба се твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС следния процесуалноправен въпрос: Основание ли е за отлагане на делото неявяване на пълномощник – адвокат на страна, поради неотстранимо препятствие, когато за съответното съдебно заседание е допуснато и предвидено събиране на гласни доказателства посредством разпит на свидетели, посочени от неявилия се по обективни причини пълномощник, който е и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото /чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК/. Касаторът се позовава на решение на ВКС по чл.303 ГПК, определения по чл.288 ГПК и решение по чл.290 ГПК /в хипотеза, когато и страната и представителят й са внезапно възпрепятствани да се явят в съдебно заседание/. Не се сочи от къде се извъжда основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Поставеният от касатора въпрос не обуславя допускането на касационния контрол, тъй като отговорът му предпоставя възприемане на твърдението на касатора, че е налице неотстранимо препятствие за явяване на пълномощника му /не и на страната/ в заседанието на въззивния съд, противно на приетото от решаващия състав при разглеждане на делото. За самото наличие на непреодолимо препятствие и начина на определянето му не е формулиран въпрос. Не са осъществени и релевираните допълнителни критерии по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. С решението по чл.303 ГПК и определенията по чл.288 ГПК не се дават разрешения на правен спор, поради което тези актове, съгласно разясненията в ТР № 1 / 19.92.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС и ТР № 1/ 2011г. по тълк.д. № 1 / 2010г. на ОСГТК на ВКС, не формират задължителна практика на ВКС по см. на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Постановеното решение по чл.290 ГПК дава отговор на въпроса за необходимостта от отлагане на делото, но в друга хипотеза – при едновременно наличие на обстоятелства, възпрепятстващи явяването по делото, както на пълномощника, така и на страната, която го е упълномощила, докато поставения от касатора въпрос е в хипотеза на наличие на непреодолими обстоятелства само спрямо пълномощника – адвокат. Второто основание – по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е само формално наведено, без да се посочи от къде произтича, поради което също не може да обуслови касационното обжалване.
Предвид изхода на спора, на ответника по касацията следва да се присъдят направени за настоящата инстанция разноски в размер на 3000 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 256 от 09.10.2014 г. по в. т. д. № 133/2014 г. на Великотърновски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], разноски за касационното производство в радмер на 3000 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.