ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№932
София, 17.07. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 16 юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 716/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. П. П. против въззивното решение на Бургаския окръжен съд № І* от 05.02.2009 год. по гр. д. № 840/2008 год., с което като отменил решение № 156 от 05.10.2006 год. по гр. д. № 50/2006 год. на П. районен съд, с което е бил отхвърлен иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, на същото основание въззивният съд обявил за окончателен предварителен договор от 22.07.1999 год. по силата на който С. П. П. се задължила да прехвърли на П. С. А. в качеството и на едноличен търговец с фирма „П” гр. П. идеална част от магазин -книжарница (павилион) със застроена площ от 140 кв. м изграден върху общинска земя УПИ * І, кв. 151 по плана на гр. П. с площ 1800 кв. м при посочени граници, ведно с прилежащо право на строеж при условие, че П. С. А. в качеството и на едноличен търговец изпълни задължението си да заплати на С. П. П. сумата 3500 лв. в двуседмичен срок от влизане на решението в сила.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поставя въпроси, които твърди, че са относими към предмета на спора, и чрез които обосновава приложното поле на т. 3-та на чл. 280, ал. 1 ГПК. Изложението поставя следните въпроси: 1. Нищожен или валиден е предварителен договор и може ли да бъде обявен за окончателен, ако към момента на сключването му е обещана за продажба вещ, придобита по реда на чл. 35 ЗППДОП (отм.) и в пет годишен срок съгласно чл. 41, ал. 2 ЗППДОП (отм.) не може да бъде продавана, като основание за нищожност на предварителния договор по чл. 26, ал. 1 ЗЗД – сключен в противоречие на закона. 2. С оглед т. ІІІ от предварителния договор, в която е посочено „двете страни се договарят, че ще бъдат равностойни партньори с равно парично участие и при бъдещите получавания на вещни права върху имота, описан в раздел І-ви – право на собственост върху прилежащия на книжарницата терен или право на строеж или пристрояване и надстрояване”, доколкото може да се приеме, че е поето задължение за бъдещо прехвърляне на процесния павилион, придобит от жалбоподателката – ответник преди подписване на предварителния договор се поставя въпроса за неговата нищожност, поради липса на предмет. 3. Допустимо ли е да се обяви за окончателен и по отношение правото на строеж, предварителен договор в който към момента на неговото сключване не е имало законова възможност да се прехвърли и право на строеж, с оглед временния статут на обещаната постройката (чл. 120, ал. 4 ЗТСУ/отм./), променен на основание новоприета норма – § 17 ПЗР на ЗУТ. Въпросът е поставен отново в контекст за нищожност на предварителния договор поради невъзможен предмет. 4. С оглед уважаването на иска за 1/2 идеална част от предмета на предварителния договор се поставя въпроса не е ли следвало съдът да присъди на основание чл. 297, ал. 1 ГПК (отм.) в задължение на другата страна да заплати на жалбоподателката половината от стройността на имота, а не само половината от придобитото впоследствие право на строеж.
Ответницата П. С. А. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва посоченото в изложението основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което намира за немотивирано и по същество излага съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е уважен иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и редовна.
Поставените в изложението материалноправни въпроси в частта им, с която се оспорва валидността на сключения предварителен договор, поради невъзможен предмет се явяват извън предмета на спора, тъй като в развилото се производство преминало три съдебни инстанций (сега обжалваното решение е второ по ред въззивно решение), ответницата не е предявила възражения правоизключващи съществуваването на претендираното от ищцата право, каквото е възражението за нищожност на предварителния договор, като сключен в противоречие на закона и поради невъзможен предмет. В този смисъл касационният съд не е длъжен да обсъжда за първи път направени възражения за нищожност на предварителния договор и то в производството по допускане на касационно обжалване.
В защитната си теза ответницата е оспорвала характера на сключения договор, като предварителен за покупко-продажба и е направила възражение за погасяване на иска с изтичането на петгодишна погасителна давност от сключването на предварителния договор. По тези въпроси съдът е дал отговор с обжалваното решение без да се отклони от трайно установената съдебна практика.
Съдът е направил извода, че сключения между страните договор е с характер на предварителен договор, с който жалбоподателката е се е задължила да прехвърли придобития съгласно приватизационен договор обект (към момента на сключването с характер на временна постройка по чл. 120, ал. 4 ЗТСУ /отм./) срещу привличането на другата страна (приемател по предварителния договор), като солидарен длъжник към държавата по отношение на задължението за заплащане на приватизационната цена, (съдът е посочил, че привличането е на основание чл. 101 ЗЗД, встъпване в дълг) респ. срещу задължението да заплати половината цена при евентуално бъдещо учредяване на суперфициарни права, при условие, че обектът придобие траен градоустройствен статут.словието се е сбъднало, Община П. е учредила в полза на жалбоподателката суперфиция за процесната постройка по реда на § 17 ЗУТ срещу заплатена от нея цена в размер на 7000 лв., което е дало основание на решаващия съд да възложи в тежест на купувача само половината от учреденото право на строеж, съгласно предвиденото в раздел ІІІ от договора, тъй като цената по приватизационния договор е била заплатена на държавата. Ако жалбоподателката има претенций спрямо другата страна, че е заплатила повече от припадащата и се част от цената, съгласно вътрешните отношения между солидарните длъжници по клауза от договора да носят тежестта на паричното задължение поравно, тя може да ги реализира по пътя на регреса. Така съдът е дал отговор на въпроса, защо приемателя по предварителния договор, купувач със сключването на окончателния договор следва да заплати само половината от цената за учредената от Община П. суперфиция, след като процесната постройка е придобила траен градоустройствен статут, а не половината от стойността на целия имот.
Изложеното сочи, че поставените в изложението въпроси относими към спорното право са разрешени от съда в съответствие с трайната съдебна практика по приложението на чл. 20 ЗЗД – тълкуване клаузите на предварителния договор за извеждане на действителната обща воля на страните за правно валидната им обвързаност, относно бъдещо прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот, по приложението на 101 ЗЗД – встъпване в дълг, по приложението на чл. 19, ал. 3 ЗЗД и чл. 297, ал. 1 ГПК (отм.), която не се нуждае от промяна. Цитираните правни разпоредби не са нови и не се нуждаят от тълкуване, поради което не е налице приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № І* от 05.02.2009 год. по гр. д. № 840/2008 год. на Бургаския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ