3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 933
София, 12.12.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 1212/16.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на И. Б. Й. от [населено място], подадена от пълномощника му – адв. Р. Н. против решение №1612 от 17. 07. 2015г. по гр.д. №282/15г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С представеното, изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв.Н. е посочила, че счита „ че решението на САС е в нарушение на закона, защото с него се приемат за недоказани фактите, върху които вече е възприето от първоинстанционния съд че са безспорни”. Страната е заявила, че във връзка с нарушаване на съдопроизводствените правила поставя въпросите :1/ Може ли въззивният съд да пререши възприетото в доклада на първата инстанция относно спорните и безспорни обстоятелства и да преценява, че някои от тях не са безспорни”. 2 / „Следва ли, в този случай въззивният съд да даде нови указания на страните относно разпределението на доказателствената тежест и да задължи страните да представят доказателство, което не е представено в първата инстанция”. 3 /” В случай, че се касае за сключено споразумение и изплащане на обезщетение от застраховател, коя е заинтересованата страна която следва да установи съдържанието му и която черпи права и изгодни последици от него – платецът или получателя на обезщетението.” Страната е изброила няколко решения на ВКС / служебно приложени/ в подкрепа на разбирането си за противоречие „ на атакуваното решение с практиката на ВКС”. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава установеност на предпоставките за допускане на касационно обжалване.Така поставеният първи въпрос не е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е във връзка с решаващите мотиви на състава, а е свързан с оплакване на страната за неправилност на акта, както и на позоваване на процедиране на съда, което същият не е осъществил и на неправилната интерпретация на мотивите на решението. Въззивният съд, за да мотивира обжалваният правен резултат е приел, че съобразно доказателствената тежест, ищецът е този, който доказва наличие на усложнения, възникнали след обезщетяването на вредите от ПТП т.е. доказва вредите, които не са зачетени при формиране на съгласие между него и застрахователя при определяне размера на дължимото обезщетение. Така е направен извод, че последващата оперативна интервенция и намалена двигателна способност, не обосновават извод за ексцес, поради недоказаност на това, че са нововъзникнали увреждания, а не такива свързани с пролонгиране на интервенциите, осъществени и отчетени при първоначалното лечение на пострадалия. С оглед, обаче, липсата на жалба от застрахователя, съдът е потвърдил решението на първостепенния съд за обезщетяване на тези вреди. Като недоказани са приети и вредите, претендирани от заболявания, настъпили след ПТП, поради недоказаност на причинната връзка с него. Следователно, така поставеният първи въпрос не е относим към тези изводи и съответно не установява общото основание за допускане на касационно обжалване. И другите два въпроса не покриват общият селективен критерий, тъй като съдържанието им отново е доминирано от оплакванията на касатора за неправилност на изводите на съда. Но дори и от тях да бъде изведен релевантен правен въпрос, то приложените служебно решения са неотносими, поради това че не разрешават така поставените въпроси, а касаят различни случаи на приложение на чл.146 ГПК- така напр. с решение 307/11г., състав на ВКС, ІІ т.о. е разглеждал допуснато нарушение от първостепенния съд във връзка с доклада по делото и е третирал въпроса за процедиране на въззивният съд в този случай, с решение № 4532/11 на ВКС ІV г.о. е третиран въпрос, свързан с приложението на чл.145, ал.2 ГПК във връзка с доклада на първостепенния съд по делото в хипотеза н неизготвяне на доклад, респективно при наличие на непълноти или грешки в доклада на първостепенния съд. Решение № 92/13г. на ВКС, ІV г.о., обективира мотиви относно възможността пред въззивният съд да бъдат изслушани, поискани но недопустнати от първата инстанция свидетели. Т.е. и трите цитирани решения не разглеждат поставените въпроси, нито въпросите включени в настоящи спор, поради което и не обосновават наличие на допълнителен критерий. Не води до извод за наличие предпоставки за касационно обжалване и соченото решение №166/13г. на ВКС, ІІ т.о., тъй като то третира въпроса за допустимост на претенция за обезщетение за разликата над определен и изплатен от застрахователя размер, какъв не е разглеждания случай тъй като страната изрично е уточнила още пред първостепенния съд, че претендира вреди от ексцес.
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1612 от 17. 07. 2015г. по гр.д. №282/15г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: