3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 933
София, 13.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 828/2010 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Делото е образувано по касационна жалба, подадена от Д. Й. Д., Г. Й. Й., Х. А. Х. и Д. А. П. чрез техния пълномощник адв. Д. К. против решение № 345 от 18.03.2010 г. по в.гр.д. № 2195/09 г. на Варненския окръжен съд. Касаторите поддържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на съществени съдопроизводствени правила, нарушение на материалния закон и необоснованост.
В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се сочи, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следните въпроси: попадат ли в предметния обхват на иска по § 4и ПЗР на ЗСПЗЗ възраженията относно незаконосъобразността, респ.нищожността, на решението за замяна на земеделски земи, извършена от Т. комисия или тези възражения могат да бъдат обсъждани и по реда на косвения съдебен контрол върху административния акт; намира ли приложение разпоредбата на чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ в случай на нищожна замяна на земеделски земи.
Ответниците по касация Р. Х. Г., Р. С. Г. и О. Я. Д. в писмен отговор на касационната жалба, подаден чрез техния пълномощник адв. Н. Н., изразяват становище, че въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решение № 2779 от 02.09.2009 г. по гр.д. № 9561/07 г. на Варненския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Д. Й. Д. и Г. Й. Й. против Р. Х. Г., О. Я. Д. и Р. С. Г. иск с правно основание чл. 97, ал.1 ГПК/ отм./ за установяване, че ответниците не са собственици на реална част с площ 305 кв.м. от имот пл.№ 579 по ПНИ на с.о. ”Т.”, [населено място], както и в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Х. А. Х. и Д. А. П. против Р. Г., О. Д. и Р. Г. отрицателен установителен иск за собственост на реална част с площ от 376 кв.м. от имот пл.№ 579 по ПНИ на с.о. ”Т.”, [населено място]. Прието е, че имот пл.№ 579 е идентичен с имота, предоставен на Р. Х. Г. по протокол за замяна от ТПК комисия от 02.09.1971 г. , както и че към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ същият е бил застроен, поради което е налице хипотезата на чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ, при която имота не подлежи на възстановяване на бившите собственици и остава в собственост на лицето, което го е получило по замяна. Въззивният съд е приел, че е недопустимо в това производство да обсъжда наведените от ищците доводи за нищожност на замяната поради това, че комисията по Т. е действувала в незаконен състав, както и че замяната не е произвела действие, тъй като Р. Г. не е била собственик на имота, срещу който е извършена замяната и поради това, че са били нарушени изискванията на ЗТПС имотите, предмет на замяната, да се намират в едно и също землище. Съображенията на съда са, че тези възражения попадат в предметния обхват на специалния иск по § 4и ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство, образувано след изтичане на едногодишния преклузивен срок по § 35 ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ за предявяването му.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпроса попадат ли в предметния обхват на иска по § 4и ПЗР на ЗСПЗЗ възраженията относно незаконосъобразността, респ.нищожността, на решението за замяна на земеделски земи, извършена от Т. комисия и подлежат ли тези възражения на обсъждане от съда по реда на косвения съдебен контрол извън срока по § 35 ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ. Въпросът всъщност се свежда до два подвъпроса: за характера на исковете по § 4и ПЗР на ЗСПЗЗ и за правното действие на преклузивните срокове, по които има създадена многобройна съдебна практика. В съдебната практиката по приложението на § 4и ПЗР на ЗСПЗЗ се приема, че разпоредбата визира специален иск за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи, предоставени за ползуване по реда на § 4 и сл. ПЗР на ЗСПЗЗ или прехвърлени на трети лица не от собственика, когато това е станало в нарушение на нормативни актове, чрез използуване на служебно или партийно положение или злоупотреба с власт. Подобно на иска по чл. 7 ЗВСОНИ, той има за предмет установяване недействителността на основанието, от което третото лице черпи права върху имота, изключващи правата на бившите собственици, и предявяването му е обусловено с преклузивен срок /в този смисъл е решение № 770 от 05.11.2010 г. по гр.д. № 173/2010 г. на ВКС, І г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК/. От друга страна, въпросът за правното действие на изтичането на преклузивните срокове е еднозначно изяснен в правната доктрина и в съдебната практика – прекратява се самото субективно право, което означава, че след изтичане на този срок правото не може да бъде упражнено нито чрез иск, нито чрез възражение. Доколкото има създадена съдебна практика и по двата компонента на поставения в изложението правен въпрос и не се обосновава необходимост тази практика да бъде променена като неправилна, следва да се приеме, че не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване и по въпроса намира ли приложение разпоредбата на чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ в случай на нищожна замяна на земеделски земи. Обжалваното въззивно решение не съдържа произнасяне по този въпрос, тъй като въззивният съд е приел, че замяната от ТПК комисия е действителна и след като получения по замяна недвижим имот е бил застроен със сграда към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, по аргумент от чл. 18 з ППЗСПЗЗ нейното действие е стабилизирано.
В обобщение, въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като не са налице сочените от касаторите основания за това.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 345 от 18.03.2010 г. по в.гр.д. № 2195/09 г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: