6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 933
гр. София, 27.12.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 841 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. К. Василева Н. срещу решение № 318 от 04.12.2015г. по в. т. дело № 570/2015г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение, с което е потвърдено решение № 473 от 10.06.2015г. по т. дело № 1808/2014г. на Варненски окръжен съд и ответникът е осъден да заплати на [фирма], [населено място] сумата 2 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт е прието за установено на основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК, че ответникът [фирма] дължи на [фирма] сумата от 60 000 лв. – главница по нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 81, том II, рег. № 9371, дело № 260/07.04.2011г. на нотариус № 274, обезпечаваща вземания по анекс № 1/07.04.2011г. към договор за продажба № 6/07.02.2011г. под формата на стоков кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед по реда на чл. 417 ГПК по ч. гр. дело № 2122/2014г. на В., X. състав, и ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 4 180 лв. – направените в първоинстанционното производство разноски за юрисконсултско възнаграждение, експертиза и държавна такса.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложеното към касационната жалба писмено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1. Въпросът за правомощията на въззивния съд като инстанция по същество и в частност задължен ли е въззивният съд да извърши собствена проверка на доказателствата, да обсъди всички доводи и възражения на страните, като обективните предели на тази дейност се определят от въззивната жалба и когато въззивният съд е пропуснал да се произнесе по изрично заявено във въззивната жалба оплакване, то това съставлява ли съществено процесуално нарушение и основание за отмяна на въззивното решение? – противоречие с Тълкувателно решение № 1/2013г., решение № 209/26.09.2014г. по гр. д. № 212/2014г. на ВКС, ГК, 1 г. о., решение № 228/01.10.2014г. по гр. д. № 1060/2014г. на ВКС, ГК, 1 г. о., решение № 43/04.06.2014г. по т. д. № 213/2012г.
2. Въпросът за значението и доказателствените предели на счетоводните записвания в контекста на колизията с писмен договор, с който страните са урегулирали отношенията си по повод възникване и изпълнение на права и задължения, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] /ищец в първоинстанционното производство/ чрез процесуален представител юрисконсулт Д. И. П. оспорва касационната жалба и поддържа становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Релевира доводи, че първият поставен от касатора въпрос не е от съществено значение за изхода на конкретното дело и за формиране на решаващата воля на съда, нито обуславя правните изводи на съда по предмета на спора. Поддържа, че въззивният съд вследствие на задълбочена проверка на доказателствата и обсъждане на доводите на страните е формирал правните си изводи и е постановил решението. Относно втория правен въпрос ответникът излага съображения, че не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото поради това, че има утвърдена практика на ВКС относно правното значение на осчетоводяването на спорните фактури и ползването на данъчен кредит за тях.
Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна, имаща правен интерес да обжалва въззивното решение, в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт и отговаря от външна страна на изискванията на чл. 284 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като взе предвид данните по делото и релевираните от страните доводи, приема следното:
Въззивният съд е приел, че между страните /ищеца като продавач и ответното дружество като купувач/ е възникнало правоотношение по договор за продажба № 6/07.02.2011г. и анекс № 1, при стоков кредитен лимит до 60 000 лв., при 180 дни отложено плащане и задължение на продавача да издаде на купувача фактура за продажбата и експедиционна бележка /чл. 11 от договора/. За обезпечение изпълнението на задълженията по договора е учредена договорна ипотека върху недвижим имот – собственост на купувача [фирма] с нотариален акт № 81, том II, per. 9371, дело № 260/2011г. на нотариус с рег. № 274 НК. Съдебният състав след обсъждане на представените описани и приложени към исковата молба /стр. 27-58/ фактури и заключенията на първоначалната и повторната съдебно-счетоводна експертиза е установил, че възникналите задължения на ответника по исковата молба – купувач към ищеца – продавач по процесните фактури са в размер общо 71 806,56 лв. с ДДС. Констатирал е, че счетоводството на ищеца е водено редовно, записванията във връзка с данъчните фактури са извършени съобразно счетоводните правила – при ищеца се водят отделни аналитични партиди в приходната сметка 707 приходи от продажба на стоки, за всяка от фактурираните стоки, описани с отделен код във фактурите, като сметката кореспондира с Дебит сметка 411- Клиенти; надлежно са отразени приходите на предприятието и начисляването на ДДС като задължение към бюджета, както и отразяване на общата стойност на всяка от фактурите като вземане на ответното дружество. Въззивният съд въз основа на заключенията на ССЕ е приел, че процесните фактури са осчетоводени при ответника като Доставка/Покупка по сметка 301 – Доставки, отразени са в дневника за покупките за данъчния период, начисленият ДДС е включен в сумата и участва в разчета с бюджета по Справка декларация за ДДС за съответния данъчен период, отчетена в ТД на НАП, а дружеството – ответник е ползвало данъчен кредит. Установил е, че при ответника към процесния период складовите наличностти са се водили само стойностно и за тях няма счетоводно отражение по материалните сметки в счетоводството на дружеството.
За да направи извод за неоснователност на възражението на ответника по иска за неизпълнение на договора поради непредаване на стоките, предмет на процесните фактури от ищеца, въззивната инстанция се е аргументирала с обстоятелството, че за всяка доставка е издадена фактура съобразно сключения договор, във всяка фактура са индивидуализирани конкретни доставки – посочени са видът, количеството и цената на конкретно описани стоки, номерата на поръчката и на експедиционната бележка. Изложила е съображения, че осчетоводяването на фактура, издадена от доставчик на стоки, или услуги, в счетоводството на търговец представлява признание, че описаната в същата доставка или услуга е получена, респективно извършена. Поради извода, че доставките по процесните фактури са реално извършени и задълженията по тях са с настъпил падеж и не е извършено плащане, въззивният съд е заключил, че искът е основателен и е потвърдил първоинстанционното решение, с което искът е уважен.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска и който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Преценката за наличието на основанията за допускане на касационно обжалване следва да се извърши от касационния съд въз основа на релевираните от касатора доводи.
Формулираните от касатора процесуалноправни въпроси са релевантни, тъй като са от значение за спора и са формирали правните изводи на въззивната инстанция.
Д. на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по първия процесуалноправен въпрос по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен. Този въпрос не е разрешен в противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, решение № 55/03.04.2014г. по т. д. № 1245/2013г. на ВКС, I т. о., решение № 63/17.07.2015г. по т. д. № 674/2014г. на ВКС, II т. о., решение № 263/24.06.2015г. по т. д. № 3734/2013г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 111/03.11.2015г. по т. д. № 1544/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., цитираните от касатора и други съдебни актове, постановени по реда на чл. 290 ГПК и съобразени с посоченото Тълкувателно решение. Съгласно постоянната практика на ВКС непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При отчитане на въведените нови съдопроизводствени правила за въззивното производство въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. В случай, че във въззивната жалба са релевирани оплаквания за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи /например неправилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, необсъдени доказателства, несъобразени или неправилно интерпретирани факти, обстоятелства и доказателства/, въззивният съд е длъжен да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани своевременно доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми. В настоящия случай въззивният съд съобразно постоянната практика на ВКС е обсъдил инвокираните във въззивната жалба доводи и събраните относно спорните факти и обстоятелства доказателства.
Д. на касатора за допускане на касационно обжалване на решението на Варненски апелативен съд по посочените от него правни въпроси по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователен. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В конкретния случай е формирана постоянна практика на ВКС по двата правни въпроса, посочени от касатора, и не са налице основания за нейното изменение или осъвременяване.
По въпроса за значението и доказателствената стойност на издадената от кредитора данъчна фактура, осчетоводена при двамата съконтрахенти /продавач и купувач/, е формирана постоянна практика на ВКС, обективирана в решение № 166/26.10.2010г. по т. д. № 991/2009г. на ВКС, ТК, ІІ о., решение № 30/08.04.2011г. по т. д. № 416/2010г. на ВКС, ТК, І о., решение № 46/27.03.2009г. по т. д. № 454/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 42/19.04.2010г. по т. д. № 593/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 96/26.11.2009г. по т. д. № 380/2008г. на ВКС, ТК, І о., решение № 92/07.09.2011г. по т. д. № 478/2010г. на ВКС, ТК, ІІ о., решение № 211/30.01.2012г. по т. д. № 1120/2010г. на ВКС, ТК, ІІ о. и други, съгласно която отразяването на фактурата в счетоводствата на страните по сделката, включването й в дневниците за покупко-продажба по ДДС, отразяването на сумите от данъчните основи за съответния данъчен период в данните на справките-декларации и ползването на данъчен кредит представляват недвусмислено признание на задължението и доказват неговото съществуване. Дори фактурата да не съдържа всички предвидени в ЗСч реквизити и да е оспорена в процеса, съдът е длъжен да прецени доказателственото й значение за удостоверените в нея факти заедно с всички останали доказателства по делото. В настоящия случай въззивният съд е анализирал всички събрани доказателства в тяхната взаимна връзка и въз основа на тях е установил фактическата обстановка, към която е приложил относимите материалноправни норми.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че поради липса на твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Варненски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не е направено искане и не са представени доказателства, че такива са направени за касационното производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 318 от 04.12.2015г. по в. т. дело № 570/2015г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: