Определение №933 от 27.7.2011 по гр. дело №1580/1580 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 933
гр.София , 27.07.2011 год.

Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и втори юли две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА

разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1545 по описа за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. С. Д. от [населено място], срещу решение от 24.06.2010г., постановено по гр.д.№834/2010г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 23.02.2010г. по гр.д.№62/2009г. на Районен съд-Царево за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.135 от ЗЗД.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Ответниците Д. Т. Д., Б. Д. Д. и Ж. Т. Н. оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от И. С. Д. срещу Д. Т. Д., Б. Д. Д. и Ж. Т. Н. иск с правно основание чл.135 от ЗЗД за обявяване за недействителна по отношение на ищеца сключения между ответниците договор за дарение, обективиран с н.а.№189/2008г.
Въззивният съд е приел, че искът е неоснователен, тъй като ищецът няма качеството на кредитор, поради това, че предварителния договор е прекратен.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът, за да обоснове допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с ППВС №1/1965г., с което е прието, че кредиторът по предварителен договор може да си служи с иск по чл.135 от ГПК и решение на ВКС, с което е прието, че по иск на купувач по предварителен договор, нотариалният акт за продажба на недвижим имот, може да бъде обявен за недействителен на основание чл.135 от ЗЗД. Не е налице противоречива съдебна практика по въпроса дали купувачът по предварителен договор може да си служи с иска по чл.135 от ЗЗД, тъй като въззивният съд в обжалваното решение не е отрекъл даденото разрешение на въпроса с приложената съдебна практика, а е приел, че в конкретния случай ищецът не е кредитор, тъй като предварителния договор е прекратен.
В изложението се съдържат и доводи за неправилност на въззивното решение, които не могат да бъдат разгледани в производството по допускане на касационно обжалване, а при разглеждане на касационната жалба, ако касационното обжалване бъде допуснато.
Предвид изложеното не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 24.06.2010г., постановено по гр.д.№834/2010г. на Бургаски окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top