1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№933
София, 05.12.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на трети декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Е. Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова т.д. № 1412 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] против Решение № 4122 от 16.10.2013г.по в.гр.д.№ 508/2013г. на ОС Благоевград, с което е потвърдено решението по гр.д.№ 307/2012г. на РС Благоевград. Първоинстанционният съд е отхвърлил предявения по реда на чл.422 ГПК във вр. с чл.415 ГПК от [фирма] срещу [фирма], [населено място] иск за признаване за установено, че дружеството дължи на едноличния търговец сумата 25 000лв. по запис на заповед от 06.02.2010г. с падеж 20.01.2011г., ведно със законната лихва от 28.05.2011г., за която е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 1616/2011г. на РС Благоевград.
С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно на основанията по чл.281,т.3 ГПК
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК правен въпрос не е поставен, а са изложени твърдения, че е установено поддържаното в исковата молба обстоятелство за обезпечителния характер на ценната книга по отношение вземането по договор за заем, че записът на заповед е издаден от предишния собственик на ответното дружеството като обезпечение на задължения по заемни правоотношения, както и че са представени доказателства за предаването на сумата. Сочи се, че въззивният съд се е произнесъл неправилно по съществен процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС /Решения по т.д.№ 49/2010г. на 1 т.о., т.д.75/2011г. на 1 т.о., т.д.№ 901/2009г. на 1 т.о./ , а именно „ изцяло и категорично игнориране на въведен от ищеца довод за съществуването на облигационни правоотношения между страните, за които са представени и събрани доказателства”. Според касатора съдът е приел, че кредиторът не следва да доказва каузалното правоотношение, а същото следва да бъде установено от длъжника, което довело до неправилно разпределение на доказателствената тежест. Сочи се и допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280 ГПК.
В писмен отговор ответникът оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата. Претендира заплащане на разноските.
Становището на състава на ВКС, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване произтича от следното:
Ищецът, предявил установителния иск по реда на чл.422 ГПК при постъпилото от ответника възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417,т.9 ГПК, е поддържал в исковата молба и в хода на производството, че е предоставил паричен заем в размер на 25 000лв. на ответното дружество чрез тогавашния управител К. Ч., който на 06.02.2010г. издал запис на заповед с падеж 20.01.2011г. за същата сума. В отговора на исковата молба управителят на ответното дружество се е позовал на твърдението, което е било изложено и във възражението по чл.415 ГПК – че е придобил дружествените дялове въз основа на договор за продажба от 04.03.2010г., че нито при преговорите с предишния собственик такова задължение на дружеството му е било съобщено, нито е отразено в счетоводните документи на дружеството /факт безспорно установен от приетата по делото експертиза/. Оспорил е наличието на каузалната сделка- договора за заем и се е позовал на липсата на представени от ищеца доказателства за реалното предаване на сумата.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд за отхвърлянето на иска, въззивната инстанция е съобразила, че ищецът не е установил наличието на каузалното правоотношение, което е въвел с исковата си молба – твърдяното заемно правоотношение. Обсъдил е недопустимостта на свидетелските показания на бившия управител и собственик на дружеството К. Ч., невъзможността сключването на договора за паричен заем да бъде прието за доказано с разходен касов ордер, подписан от К. Ч. на 18.01.2012г., като съставен след датата на издаването на записа и след подаване на заявлението пред заповедния съд. Отчетена е и липсата на счетоводно отразяване предоставянето на сумата в счетоводствата и на двете страни.
Липсата на въпрос, имащ характеристиката на правен по изложените от въззивната инстанция правни доводи за неоснователност на иска изключва възможността за допускане на касационното обжалване.
К. съд няма задължение да извежда правния въпрос от твърденията за неправилност на решението, а и съображенията в изложението са неясни и противоречиви като не отговаря на мотивите на въззивната инстанция виждането, че доказателствената тежест била разместена, тъй като установяването на каузалното правоотношение, въведено с исковата молба, било вменено в доказателствена тежест на ответника, а не на ищеца.
Изводите в обжалваното решение не са в противоречие с уеднаквената съдебна практика относно предмета на делото и разпределението на доказателствената тежест при предявен установителен иск по чл.422 ГПК в хипотеза на издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед в т.17 на ТР№ 4 от 18.0.2014г. по тълк.дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, което изключва приложението и на допълнителните предпоставки за касационното обжалване, на които се позовава касатора.
Касаторът следва да заплати на ответната страна поисканите и доказани разноски за настоящото производство- сумата 300лв. по приложения договор за правна защита и съдействие от 21.01.2014г., в който е отразено заплащането й в брой.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 4122 от 16.10.2013г.по в.гр.д.№ 508/2013г. на ОС Благоевград.
Осъжда [фирма], [населено място], [улица] да заплати на [фирма], [населено място], [улица] сумата 300 лв. разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.