О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 933
София, 17.07. 2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети юли, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 4695 по описа за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. Й. П. от гр. Г. и В. Й. Д. от гр. С., чрез пълномощника им адв. С от АК В. , против решение № 115 от 30.06.2008 г., постановено по гр.д. № 68 по описа за 2008 г. на В. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 127 от 18.10.2007 г. по гр.д. № 00055/2005 г. на К. районен съд, с което е извършено разпределение по реда на чл. 292 ГПК на осем наследствени недвижими имоти, находящи се в землището на гр. Г., между съделителите Р. В. С., В. Й. П. и В. Й. Д., в качеството им на наследници по закон на В. Р. К. , б.ж. на гр. Г., починал на 01.11.1950 г.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, жалбоподателите сочат, че се касае до основание за допускане до касация на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – противоречива практика на съдилищата, в частност на ВКС, свързана с приложението на чл. 287 – 289 ГПК/отм./.
Ответницата по касационната жалба Р. В. С. от гр. Г. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК не изразява становище по нея и по основателността на искането за допускане разглеждането й.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, с обжалваем интерес над 1000 лв. и е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3.
В случая жалбоподателите обосновават основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК като са визирали, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл. 287 – 289 ГПК/отм./ – а именно в случаите, при които имотите са повече от един и са поделяеми, съдът с определение съставя проект за разделителен протокол, въз основа заключенията на вещите лица при спазване разпоредбите на Закона за наследството, след което изслушва становищата и възраженията на страните по този протокол и едва след това съставя и обявява окончателния разделителен протокол. В случая с обжалваното въззивно решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение, тази процедура не е спазена. В подкрепа на твърдението си прилагат решение № 171 от 04.04.2002 г. на ВКС по гр.д. № 837/2001 г., І г.о. и решение № 424 от 24.02.1956 г. по гр.д. 7956/1955 г., на ВС, ІV г.о., които могат да дефинират искане за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – противоречива практика на съдилищата.
Касаторите не са посочили главното основание за приложното поле на касационно обжалване – кой е материалноправният или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора – чл. 280, ал. 1 ГПК, който да е решен при наличието на три алтернативно дадени предпоставки – т. 1, 2 и 3. С. , към главното задължително основание в ал. 1 следва да се прибави поне една от предпоставките в т. 1, 2 и 3. В случая дори да се приеме, че този правен въпрос е във връзка с неизпълнение процедурата по чл. 287 – 289 ГПК/отм./ при извършване на делбата от страна на въззивния съд, то не е налице твърдяната от касаторите една от общо трите алтернативни предпоставки.
В разпоредбите на чл. 288, чл. 291 и чл. 292 ГПК са предвидени няколко различни по естеството си способа за извършване на делбата след допускането й. В обжалваното решение въззивният съд, за да потвърди решението на първоинстанционния съд е достигнал до извода, че в случая делбата на процесните наследствени недвижими имоти следва да се извърши по реда на чл. 292 ГПК – имотите да се разпределят между съделителите, тъй като в случая този способ за прекратяване на съсобствеността се явява най-подходящ, независимо от непрецизния диспозитив на първоинстанционното решение.
В тази връзка приложените към изложението копия на решения на Върховния касационен съд, касаещи съдебната практика по извършване на делбата в хипотезата на чл. 289 – 291 ГПК/отм./, а не на чл. 292 ГПК/отм./, какъвто е настоящият случай, не сочат на противоречива практика в горния смисъл, поради което на това основание не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Това е така, тъй като съделителите са наследници по колена, има достатъчно дялове за всички, поради което съдът ги групира и разпределя имотите по реда на чл. 292 ГПК/отм./, в какъвто смисъл е постоянната практика на ВКС. Следователно, представените решения не касаят настоящото дело с оглед конкретните му данни, както и не съдържат становища и разрешения, различни от дадените по делото.
В конкретния случай допускането на касационно обжалване се обосновава с визираните в чл. 281, т. 3 ГПК основания за неправилност на обжалваното решение – нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Тези основания обаче се отнасят до правилността на обжалваното решение при разглеждане на касационната жалба по същество, но не са основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение и касационната жалба да се разглежда по същество.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 115 от 30.06.2008 г., постановено по гр.д. № 68 по описа за 2008 г. на В. окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: