О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 933
София, 25.08.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№685 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение от 07.01.09г. по гр.д. №710/08г. на Сливенския окръжен съд е оставено в сила решение №369/24.06.09г. по гр.д. №2748/05г. на Сливенския районен съд, в частта, с която е допусната делба между Д. И. Щ., П. С. М., Д. С. Н. и Т. Щ. П. , на следния недвижим имот – ПИ № 1* от кв.237 по плана на гр. С., кв.”К” от 2001г., с площ от 323 кв.м. и построената в него жилищна сграда със застроена площ от 62 кв.м. Първоинстанционното решение е оставено в сила и в частта, с която искът за делба е бил отхвърлен по отношение на ответницата С, както и в частта, с която е отхвърлено като неоснователно възражението на Д. И. Щ. за намаляване на дарението по нот.акт №24/1999г. на основание чл.30, ал.1 от ЗН. С въззивното решение са променени само квотите на съсобственост в допуснатия до делба имот. Делбата е допусната при квоти 2/12 ид.части за Д. И. Щ., 4/12 ид.части за Т. Щ. П. ; 3/12 ид.части за П. С. М. и 3/12 ид.части за Д. С. Н.
Въззивният съд е приел, че делбеният имот е бил съпружеска имуществена общност на И. Д. А. и П. К. А. След смъртта на жената през 1995г., имотът преминал в патримониума на нейните наследници – 4/6 за преживелия съпруг И по 1/6 ид.част за дъщерите Д. Щ. и С. М. С нот.акт №24/99г. Иван А. и С. М. са дарили на Т. П. /дъщеря на ищцата Д/ 2/6 ид.части от имота, а на П. М. и Д. Н. /дъщери на първоначалната ответница С. М. / – общо 3/6 ид.части. Прието е, че не са налице условията на чл.30, ал.1 от ЗН за възстановяване на запазената част на Д. Щ. от наследството на баща и, което тя счита за накърнено с дарението по нот.акт №24/99г. Направен е извод, че имотът е съсобствен между ищцата Д приобретателите по нотариалния акт за дарение, като квотите на съсобственост са определени при отчитане на това дарение.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищцата Д. О. и оплакване се свежда до това, че в нарушение на процесуалните правила първоначалната ответница С. М. е била заличена като страна в първоинстанционното производство и е била конституирана повторно едва във въззивната инстанция. Жалбоподателката счита, че при тази ситуация делбата в първата инстанция е допусната в отсъствието на надлежна страна. В този случай въззивният съд следвало да обезсили първоинстанционното решение и производството да започне отначало, при участието на всички страни в него. В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК във връзка материалноправния въпрос по приложението на чл.75, ал.2 от ЗН, съгласно който делбата е нищожна, когато в нея не участва някой от сънаследниците. Жалбоподателката се позовава на т.7 от ППВС №7/73г., както и решения № 632/17.11.03г. по гр.д. №313/03г. на І ГО; №1189/15.07.03г. по гр.д. №964/02г. на ІV ГО; №174 от 13.03.04г. по гр.д. №577/03г. на І ГО и №3549/29.12.78г. по гр.д. №1569/78г. на І ГО.
Ответниците в производството П. С. М., Д. С. Н. , Т. Щ. П. и С. И. М. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Въззивното решение не противоречи на задължителната практика на ВКС по приложението на чл.75, ал.2 от ЗН, съдържаща се в т.7 на ППВС №7/1973г., съгласно което делбата, извършена без участие на някои от съсобствениците на вещта, е нищожна. В случая делбата е допусната между всички съсобственици на процесния имот. Първоначалната ответница С. М. не е съсобственик на имота, тъй като е прехвърлила наследствените си части от него с нот.акт №24/1999г. и затова правилно е изключена от делбата. Това изключване не е в нарушение на чл.75, ал.2 от ЗН и на задължителната практика на ВС по прилагането му. Снежана М. би следвало да участва в делбата само при предявен от ищцата Д инцидентен установителен иск или възражение по чл.76 от ЗН, каквито в случая няма. По този въпрос следва да се има предвид промяната в съдебната практика, извършена с т.1 от ТР №1/19.05.2004г. на ОСГК на ВКС, с което се променя постановката на ТР №72/1985г. на ОСГК на ВС за абсолютна нищожност на актовете на разпореждане на сънаследник с отделни наследствени предмети. В съответствие с новото виждане по този въпрос, отразено в ТР №1/2004г. на ОСГК на ВКС, само при заявено искане по чл.76 от ЗН, неучастието в делбата на прехвърлителя на наследствения имот може да доведе до последиците на чл.75, ал.2 от ЗН. В случая не сме изправени пред подобна хипотеза, тъй като Д. Щ. не е направила искане по чл.76 от ЗН, ето защо невключването на прехвърлителката С. М. в делбата не води до нейната нищожност. Не следва да бъдат коментирани подробно посочените от жалбоподателката решения на тричленни състави на ВКС по приложението на чл.75, ал.2 от ЗН, тъй като по отношение на тях важат изложените съображения.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 07.01.09г. по гр.д. №710/08г. на Сливенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: