О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 934
София, 13.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 853/2010 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Л. Г. като пълномощник на К. А. С. и А. А. Трупи против решение № 42 от 05.03.2010 г. по в.гр.д. № 37/2010 г. на Хасковския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 290 от 18.11.2009 г. по гр.д. № 15/09 г. на Димитровградския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от К. А. С. и А. А. Трупи против кооперация Свободно кооперативно сдружение “Р.”- [населено място] иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението върху недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда № 21052.1015.287.1 в ПИ 21052.1015.287.1.9, с площ по документи 29.40 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж. В жалбата са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценка на доказателствата по делото. Жалбоподателите поддържат, че съдът е основал решението по спора на писмено доказателство – Заповед № 119 от 31.05.2006 г. на Областния управител на област Х., чиято истинност е била оспорена и за която не е било установено дали е влязла в сила. Сочат, че решението следва да се допусне до касационно обжалване по въпроса за защитата на правото на собственост, дължима съгласно чл. 108 ЗС, по въпроса за оценката на доказателствата и по въпроса дали ако едно физическо лице има право да участвува в търг за разпределяне имуществото на бившите кооперации и спечели същия, като плати и цената, то може да сключи договора като едноличен търговец и дали това негово действие прави невалидна цялата процедура по провеждането на търга.
В отговора на касационната жалба, подаден от адв. Ст. Я. като пълномощник на кооперация ”С.-Р.” със седалище [населено място], ответникът по касация изразява становище, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе относно допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е направил извод, че ищците не са придобили правото на собственост върху процесния недвижим имот, тъй като са закупили същия на търг за разпределение на имущество между правоимащи на прекратеното ТКЗС ” Р.” [населено място], проведен на 22.11.1994 г., който е нищожен. Приел е, че ищците са подали документи за участие в търга като физически лица, а за спечелила търга е била обявена едноличната фирма ”Глобус М. И.”, чийто едноличен собственик е бил ищецът К. С.. Като едноличен търговец обаче той не е бил кандидат за обекта, нито правоимащ, поради което не е имал възможност на придобие вещ от имуществото по този ред, независимо дали е платил реално цената. Като физически лица ищците също не са имали качеството на правоимащи по смисъла на чл. 27, ал.1 ЗСПЗЗ, тъй като не са били членове на организацията с право на дял от полагаемите активи. Тези обстоятелства са приети за установени от въззивния съд въз основа на приложената по делото заповед № 119 от 31.05.1996 г. на Областния управител на Хасковска област, с която е наредено процесното помещение да се изземе по административен ред от ищците, тъй като преведеният на 22.11.1994 г. търг в тази част е нищожен като противоречащ на повелителни законови разпоредби. Въззивният съд е посочил, че тази заповед има значение за процеса само като официален свидетелствуващ документ относно отразените в него факти, а не като акт, от който произтичат определени права или задължения и доколкото преписката по провеждане на търга не е била представена, съдът е намерил, че направеното от ищците оспорване на съдържанието на официалния документ не е проведено успешно.
Искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по формулираните в изложението към касационната жалба процесуалноправни и материалноправни въпроси е обосновано от каторите с твърдението, че същите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото- основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Настоящият състав намира, че тези предпоставки не са налице.
Първият въпрос, касаещ дължимата съгласно чл. 108 ЗС защита на правото на собственост, е формулиран твърде общо, не е свързван с тълкуването и прилагането на конкретна правна норма, относима към фактическия състав на придобивното основание, на което се позовават ищците, поради което не може да обоснове достъп до касационно обжалване. Съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалният въпрос, като обща предпоставка за достъп до касационното обжалване, е винаги конкретен, включен в предмета на делото и обуславя пряко или косвено решаващите изводи по спора. Първият въпрос не отговаря на тези изисквания, поради което по него не следва да се допуска обжалване на решението.
Въпросът за спазване на процесуалните правила при преценката на доказателствата, обезпечаващи истинността на фактическите констатации по спора, по принцип винаги е от значение за точното прилагане на закона. В случая този въпрос се поставя във връзка с материалната доказателствена сила на официален документ, чиято дата и съдържание са били оспорени от ищците. Установеното в чл. 179 ГПК /идентичен с чл. 143 ГПК – отм./ правило е, че официалният документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му и по установените форма и ред, съставлява доказателство за извършените от него и пред него действия. По приложението на чл. 143 ГПК/ отм./, както и относно разпределянето на доказателствената тежест между страните при оспорване истинността на официален документ, има формирана трайна съдебна практика, която приема, че официалните документи се ползват с материална доказателствена сила за удостоверените факти, както и че доказателствената тежест за опровергаването им е на оспорващата страна, която следва да проведе пълно доказване на твърдението си, че той е неверен. Даденото от въззивния съд разрешение е в същия смисъл, поради което не е налице необходимост от произнасяне на касационната инстанция за уеднаквяване на съдебната практика, нито материята е уредена по различен начин в действуващият ГПК, за да се налага практиката да бъде актуализирана, откъдето следва, че не е налице основание за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК и по този въпрос.
Не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение и по третия правен въпрос – дали ако едно физическо лице има право да участвува в търг за разпределяне имуществото на бившите кооперации и спечели същия, като плати и цената, то може да сключи договора като едноличен търговец и дали това негово действие прави невалидна цялата процедура по провеждането на търга. Въпросът предпоставя, че ищците са доказали качеството си на правоимащи по смисъла на чл. 27, ал.1 ЗСПЗЗ, но при липса на такива доказателства по делото, не може да се приеме, че въпросът има значение за изхода по него.
В обобщение на изложеното, въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като не е налице соченото от касатора основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 42 от 05.03.2010 г. по в.гр.д. № 37/2010 г. на Хасковския окръжен съд,
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: