4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 934
София, 17.07.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1449 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение от 12.11.2012 година по гр.д. № 10148/2012 година на Софийски градски съд са отхвърени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т.3 КТ, предявени от Л. Л. Б. от [населено място] против [фирма], [населено място]. В решението е прието за установено, че ищцата е работила в ответното дружество като „юридически сътрудник” по безсрочно трудово правоотношение, прекратено от работодателя със заповед № 25 от 20.09.2010 г. на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ поради съкращаване на щата. Прието е, че уволнението е извършено законно, след валидно решение за съкращаване на щатната бройка за заеманата от ищцата единствена длъжност по щатно разписание.
В касационната жалба против решението на Софийски градски съд, постъпила от Л. Л. Б. са изложени доводи за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по въпроса следва ли съдът да формира изводите си въз основа на цялостна преценка на доказателствата, излагайки мотиви защо приема даден факт за доказан и защо изключва определени доказателства; ограничен ли е предмета на делото в производство по иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ от въведените от ищеца доводи за незаконност на обвинението, по който въпрос е налице и противоречива практика на съдилищата и допустимо ли е съдът да формира изводите си по предмета на делото въз основа на доказателства, които не са били своевременно представени в първоинстанционния съд. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване и по въпроса относно правната характеристика на щатното разписание и доказателствената му стойност, явяващ се от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба [фирма] я оспорва като неоснователна. Претендира съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд.
Въпросът следва ли съдът да формира изводите си въз основа на цялостна преценка на доказателствата, излагайки мотиви защо приема даден факт за доказан и защо изключва определени доказателства е разрешен в съответствие с практиката на Върховния касационен съд. Въззивният съд е обсъдил всички относими към предмета на делото доказателства, излагайки мотиви защо приема за доказан факта, че е извършено реално съкращаване на щата. Обсъдил е представените две извлечения от протокол № 292 от 29.07.2010 г., в едно от които е обективирано решението за съкращаване на заеманата от ищцата щатна бройка, излагайки мотиви относно доказателствената стойност на представените документи, в т.ч. защо представените доказателства установяват по безсъмнен начин, че уволнението е извършено след валидно взето решение от компетентния за това орган за съкращаване на щата.
Не е налице противоречие с установената съдебна практика и по въпроса ограничен ли е предмета на делото в производство по иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ от въведените от ищеца доводи за незаконност на обвинението. В съответствие с разрешението, дадено в решение № 665 от 01.11.2010 г. по гр.д. № 242/2009 г. ІV г.о.; решение № 555 от 09.02.2012 г. по гр.д. № 1224/2010 г. ІV г.о., решение № 149 от 13.06.2012 г. по гр.д. № 475/2011 г. ІV г.о.; решение № 290 от 11.07.2012 г. по гр.д. № 882/2011 г. ІV г.о.; решение № 459 от 27.10.2011 г. по гр.д. № 1532/2010 г. ІV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, въззивният съд е приел, че съдът се произнася само по въведените от ищеца доводи за незаконност на уволнението; че предявеният иск не може да бъде разгледан на основание, което не е посочено от ищеца, а основание на предявения иск са фактите и обстоятелствата, от които произтича претендираното право; че с иска за признаване на уволнението за незаконно ищецът отрича потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление, поради което предмет на делото е съществуването на това потестативно право; че именно поради това ищецът трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване; че съдът не може да основе решението си на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба.
Въпросът допустимо ли е въззивният съд да формира изводите си въз основа на доказателства, представени след преклузивния срок не е обуславящ изхода на делото, тъй като всички доказателства, касаещи основанието за незаконност на уволнението (извлечения от протокол № 292 от 29.07.2010 г. и предизвестие № 138 от 16.08.2010 г., издадено въз основа на решение за съкращаване на щата по протокол № 292) са представени своевременно в първоинстанционното производство с исковата молба и отговора на ответника по чл. 131 ГПК.
Не е обуславящ изхода на делото и въпросът относно правната характеристика на щатното разписание, тъй като изводът за извършено от работодателя реално съкращаване на щата е въз основа на доказателствата за валидно взето решение за съкращаването. Независимо от това, въпросът за правната характеристика на щатното разписание е разрешен в практиката на Върховния касационен съд, съгласно която щатното разписание е вътрешен за дружеството документ, съдържащ списък с броя на работниците и служителите и тяхното разпределение по длъжности; само по себе си щатното разписание не създава или прехвърля права, които работниците и служителите да придобиват по силата на документа, тъй като изявлението на работодателя за съкращаване на щата е фактът, който поражда съкращаването на щата, затова то е предмет на установяване в съдебните производствата по исковете по чл. 344,ал.1,т.1 КТ. Доколкото няма изисквания за форма за действителност или за доказване, волята за съкращаването на щата може да бъде доказвана с всички допустими по ГПК доказателствени средства, в т.ч. чрез щатно разписание като документ, който материализира новото длъжностно разписание след промените и този документ, съпоставен с предходен такъв, следва да съдържа волята на работодателя за съкращаването на щата – решение № 296 от 27.06.2012 г. по гр.д. № 1712/2011 г. ІV г.о. ВКС.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски в размер на 500 лева, съставляващи възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 24.01.2013 г. с адвокат В. Д. от Софийска адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 12.11.2012 година по гр.д. № 10148/2012 година на Софийски градски съд, ІІІ-Б въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: