4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 934
С., 20.10.2015 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на тридесети септември, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове:Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като изслуша докладваното от съдията Б. гр.д.№ 3444 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. С. Г. от [населено място], подадена чрез адвокат П. В., срещу въззивно решение № 42 от 12.03.2015г., постановено по в.гр.д. № 411/2014 г. на Ямболски окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 1726 от 11.09.2014 г. по гр.д. № 6691/2013 г. на Бургаски районен съд са отхвърлени предявените от Б. С. Г. срещу Регионална инспекция по околната среда и водите, [населено място], обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1 КТ, за отмяна като незаконно на уволнението му извършено със заповед № 1274 от 31.07.2013 г. на министъра на околната среда и водите, на основание чл.19а, ал.2 от Закона за администрацията, по чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на заеманата длъжност „директор на РИОСВ [населено място]”, по чл.344, ал.1, т.3 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради уволнението в размер на 8 580 лв.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК по въпросите: длъжността „директор на РИОСВ” има ли характеристиките на ръководна длъжност в държавна институция, създадена със закон или постановление на МС с функции при осъществяване на изпълнителната власт; приложими ли са за тази длъжност разпоредбите на чл.19а, ал.2 З..; при условие че длъжността се заема по трудово правоотношение и предвид забраната на чл.13, ал.3 З.., приложима ли е спрямо тази длъжност разпоредбата на чл.19а, ал.2 З.. Позовава се на решение от 25.07.2011 г. по гр.д. № 5561/2010 г. на СРС, решение № 79 от 26.02.2014 г. по гр.д. № 64/2014 г. на Окръжен съд, [населено място] и решение № 99 от 26.02.2014 г. по гр.д. № 104/2014 г. на Окръжен съд, [населено място].
Ответникът Регионална инспекция по околната среда и водите, [населено място] в писмен отговор на касационната жалба, подаден чрез юрисконсулт А. К., изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като даденото от въззивния съд разрешение е в съответствие със задължителната съдебна практика. Претендира разноски за производството.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което са отхвърлени искове по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да отхвърли исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ, Ямболският окръжен съд е приел, че директорът на Районна инспекция по околна среда и водите /РИОСВ/ и в частност директорът на РИОСВ, [населено място] е орган на изпълнителната власт по см. на чл.19, ал.4 З.., поради което и трудовото му правоотношение може да бъде прекратено на основание чл.19а, ал.2 З.. по свободна преценка на органа по назначаването, както в случая е сторено със заповедта на министъра на околната среда и водите. Съдът е приел, че компетентността на РИОСВ като държавен орган произтича главно от развиваната дейност в определена сфера на държавно управление по опазване на околната среда и водите, възложена със специален закон – Закона за опазване на околната среда, в който са очертани властническите й правомощия- чл.10, ал.1,т. З. и чл.14, ал.1 и ал.2 З.. Въз основа на това е извел извод, че тези длъжности са създадени със закон и попадат в приложното поле на чл.19, ал.4, т.4 З.. като отговарящи на критериите-да са създадени със закон и да имат функции във връзка с осъществяване на изпълнителната власт. В подкрепа на този извод, е посочил, че и правомощията на директорите на РИОСВ са уредени на ниво законов нормативен акт- З..
Поставените в изложението правни въпроси са относими към предмета на делото, тъй като обуславят крайния извод на съда за неоснователност на исковете, но не е налице основание за допускане на касационно обжалване. С решение № 44 от 26.03.2015 г. по гр.д. № 4123/2014 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК е даден отговор на въпроса – лицата, заемащи ръководни длъжности в държавни институции, създадени със заповед на отделен министър, попадат ли в обхвата на органите на изпълнителната власт по см. на чл.19, ал.4, т.4 З.. и могат ли техните правоотношения да се прекратяват по реда на чл.19а, ал.2 З.. Прието е, че разпоредбата на чл.19, ал.4, т.4 З.. сочи белезите на държавните институции, чиито ръководители са органи на изпълнителната власт. Посочените от закона критерии се отнасят до начина на възникване на съответните държавни институции и до функционалното им предназначение, а именно да са създадени със закон или с постановление на Министерския съвет, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт. Това означава осъществяване на изпълнително-разпоредителна дейност като част от държавния апарат. И. за приложимостта на тази правна норма е обстоятелството дали става въпрос за орган на централно управление или за териториален орган на власт, тъй като разпоредбата не разграничава вида на органите. В подкрепа на изложеното следва да се добави заложеното в закона /чл.19, ал.8 З../ правно положение на ръководителите по чл.19, ал.3 З.. за издаване на административни актове. Въз основа на това е прието, че директорите на басейновите дирекции попадат в обхвата на органите по чл.19, ал.4, т.4 З.., тъй като същите са компетентни органи по околната среда- чл.10 З. и правния статут им е уреден в чл.14 от същия закон. По същия начин и в същия закон е уредена компетентността и правния статут на директорите на регионалните инспекции по околната среда и водите. Поставените в изложението правни въпроси са разрешени от въззивния съд в съответствие със задължителната съдебна практика, което изключва основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Наличието на задължителна съдебна практика, за която не е обоснована необходимостта от нейната промяна изключва основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.8 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответната страна направените разноски за касационното производство в размер на 150 лв.-юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 42 от 12.03.2015г., постановено по в.гр.д. № 411/2014 г. на Ямболски окръжен съд.
Осъжда Б. С. Г. със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.ІІІ, офис 9 адвокат П. Д. В. да заплати на Регионална дирекция по околната среда и водите, [населено място], [улица], № 67 направените разноски за касационно производство в размер на 150 /сто и петдесет/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: