О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 934
[населено място] ,22.10.2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в закрито заседание на седемнадесети октомври , две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 589 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 1583 / 22.03.2012 год. на Варненски окръжен съд , Търговско отделение , постановено по ч.гр.д.№ 894 / 2012 год. , с което ,след отмяна на определение № 3693 / 08.03.2012 год. по гр.д.№ 3067 / 2012 год. на Варненски районен съд , е допуснато обезпечение на бъдещи обективно кумулативно съединени искове на К. Г. Г. против касатора , с правно основание чл.232 ал.2 ЗЗД – заплащане на наемна цена и чл.233 ал. 1 предл. второ ЗЗД – обезщетение за ползване на имота след прекратяване на наемното правоотношение , ведно с акцесорни претенции за забава в издължаването на двете главници , с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД, чрез обезпечителна мярка „ възбрана „ върху недвижим имот на ответника , до размера на сумата от 9 737 евро . Жалбоподателят оспорва правилността на определението с довода , че съдът е допуснал обезпечението, въпреки липсата на изискуемите , съгласно чл. 391 ал.1 ГПК , предпоставки : вероятна основателност на бъдещите искове , доказана обезпечителна нужда и адекватна , на защитимото по исков път благо, обезпечителна мярка . В изложението по чл.280 ал.1 ГПК формално сочи хипотези по т.1 и т.3 на същата разпоредба .
Ответната страна – универсални правоприемници на молителя К. Г. Г. , починал на 11.05.2012 год. / след подаване на настоящата частна жалба / – Е. К. Г. и Г. К. Г. / удостоверение за наследници на [община] № 120539 / 30.05.2012 год. / – оспорват частната жалба ,вкл. като недопустима , подадена след срока по чл.275 ал.1 ГПК, считано от уведомяването на касатора за наложената възбрана от Съдия по вписванията , удостоверено на 04.04.2012 година . В тази връзка ответните страни оспорват верността на приложеното към частната жалба копие за получател от товарителница на куриерска служба „Е. експрес „ , за пратка № 1051802948334 , в частта досежно посочената дата на предаване от подателя – 11. 04.2012 год. , доколкото представена от ответните страни идентична разписка / за пратка с идентичен номер , вкл. оригинал , копие за получател и копие за подател / съдържа дата на приемане на пратката за доставяне – 12.04.2012 год. от лице Р. , каквито данни не фигурират в представеното от жалбоподателя копие . Оспорват и наличието на основание за допускане касационно обжалване на атакуваното въззивно определение , поради неформулиран конкретен правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК . Излагат и конкретни съображения за неоснователността на частната жалба .
Съдът констатира, че жалбата е подадена от легитимирана да обжалва страна , обуславяща правен интерес от обжалването и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, като възражението за просрочие не следва да се приеме доказано .При наличие на два документа , удостоверяващи предаването и получаването за доставяне на една и съща куриерска пратка / № 1051802948334 / към различни дати и с удостоверяване от различни лица , без който и да е от двата документа / копие за получател / да се ползва с материална доказателствена сила , в качеството им на частни свидетелстващи документи , съществуващото в същите разминаване между датата на предаване на пратката за доставяне – 11 .04.2012 год. и датата на получаването й от куриерската служба – 12 .04.2012 год., не би могло да обоснове безспорен извод в ущърб на жалбоподателя . Поради това , жалбата на същия следва да се приеме депозирана в срока по чл.275 ал.1 от ГПК .
Не са обосновани основания за допускане на касационното обжалване . К. не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос , по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК вр. с т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС – включен в предмета на спора и обусловил решаващите изводи на въззивния съд . Изложени са съображения по неправилността на изводите му относно доказаността на предпоставките за допускане на обезпечението – вероятна основателност на бъдещите искове,наличието на обезпечителна нужда , адекватност на обезпечителната мярка , но в аспект на конкретиката на спора и представените с молбата по чл.390 ГПК доказателства , което само по себе си не обуславя възможен еднозначен отговор на правен въпрос , приложим извън този спор .В съответствие с ТР № 1 / 2010 год. по тълк. дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС , правомощие на касационната инстанция е единствено да конкретизира и уточни формулирания въпрос , каквато възможност , предвид липса на достатъчен за това базис в изложението по чл.280 ал.1 ГПК , в настоящия случай е изключена . Липсата на формулиран правен въпрос по чл.280 ал.1 ГПК изключва възможността за коментиране на обстоятелствата, формално посочени от касатора като относими по обосноваване допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК .
Водим от горното , Върховен касационен съд, второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 1583 / 22.03.2012 год. на Варненски окръжен съд , Търговско отделение , постановено по ч.гр.д.№ 894 / 2012 год. .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :