3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 934
София, 26.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 2958 по описа за 2018 год. за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. АРА [населено място] срещу решение № 1565 от 12.03.18г.по в.гр.дело № 13198/17г.на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 159874 от 30.06.17г.по гр.дело № 74233/16г.на Софийски районен съд. С него са уважени обективно съединените искове за отмяна на незаконно уволнение, с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т .2 и т.3 КТ, предявени от М. И. Б..
В приложеното изложение се сочи като основание за допускане на касационното обжалване визираното в чл.280 ал.1 т.1 ГПК по следните въпроси: 1.Може ли съдът да упражнява контрол върху преценката на административния орган за трансформация на длъжността, или същата е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол; 2.От правно значение ли е дали работодателят е съкратил и други щатни бройки за длъжността „главен специалист АО”; 3.Кое е основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.325 т.12 КТ; 3.Необходимо ли е конкретната длъжност в цялост да бъде определена за заемане по служебно правоотношение и следва ли да се счита за недобросъвестност по смисъла на чл.8 ал.2 КТ определянето за заемане по служебно правоотношение на част от щатните бройки за длъжността.
В отговор по чл.287 ГПК ответницата по касационната жалба М. И. Б. чрез адв.С. А. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 46 от 14.10.16г.на изп.директор на И. за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата М. Б., от длъжността „ главен специалист административно обслужване”, с място на работа отдел „Р. и контрол –З. България,София в ГД”Р. и контрол”,на основание чл.325 ал.1 т.12 КТ, е незаконосъобразна. Установено е, че тази длъжност в същия отдел и дирекция са изпълнявали още петима служители по трудово правоотношение, като само трудовото правоотношение на ищцата е прекратено поради определяне на длъжността за заемане от държавен служител.Със заповед № РД- 277/16.08.16г.на изп.директор на И. е наредено 1 щатна бройка от длъжността”главен специалист АО” в отд.”Р. и контрол –З. България, София” по трудово правоотношение да бъде трансформирана в длъжност „младши експерт” – 1 щ.бройка по служебно правоотношение в същия отдел и дирекция.При тези данни съдът е счел, че не е налице приложеното основание за уволнение,тъй като не е установено,че конкретно заеманата от ищцата длъжност е определена за заемане по служебно правоотношение.Изложени са съображения,че използваното основание за прекратяване на трудовия договор при съществуващата възможност това да се отнася до всеки един от останалите служители на длъжност гл.специалист АО, прикрива целта на работодателя, да останат само 5 щатни бройки от тази длъжност от съществуващите 6 и налага изводът за избягване на необходимостта това да бъде извършено чрез съкращаване в щата и извършване на подбор.
Не е налице основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.Поставените от касатора въпроси не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. В решение № 231 по гр.дело № 1353/13г.на ІV г.о.на ВКС,постановено в производство по чл.290 ГПК, е посочено,че единствената предпоставка за законно упражняване на правото на уволнение на работодателя на основание чл.325 ал.1 т.12 КТ, е длъжността да е определена за заемане от държавен служител. Същата длъжност може да бъде определена за заемане от държавен служител тогава, когато са запазени основните й трудови функции, тези, които са определящи, като работодателят може да премахне част от присъщите й трудови функции, както и едновременно с това да й придаде някои нови функции. Той също така е властен да прехвърли част от функциите на длъжността, предвидена за заемане от държавен служител, върху друга длъжност в неговото предприятие. Във всички тези случаи уволнителното основание по чл.325 ал.1 т.12 КТ ще бъде налице, когато длъжността, заемана досега по трудово правоотношение и за която е предвидено да бъде заета по служебно такова, запазва основните си, характеризиращи я трудови функции, без оглед дали същевременно получава нови и губи част от старите си функции.
В разглеждания случай е установено,че е трансформирана една от няколкото щатни бройки за длъжността „главен специалист АО” по трудово правоотношение в 1 щатна бройка „младши експерт” по служебно правоотношение, без конкретизация, че тази трансформация се отнася именно за заеманата от ищцата щатна бройка, поради което изводът на въззивния съд, че не е доказано наличието на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.325 ал.1 т.12 КТ, не е в отклонение от цитираната практика.
Решение № 184 от 22.06.16г.по гр.дело № 868/16г.на ІV г.о.на ВКС, с участие на същия работодател И., е постановено при друга фактическа обстановка.В този случай е трансформирана единствена бройка за длъжността”главен специалист АО” в „младши експерт” по служебно правоотношение, поради което същото не може да обоснове основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответницата по жалбата направените за тази инстанция разноски в размер на 960 лв съгласно представения списък по чл.80 ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 1565 от 12.03.18г., постановено по в. гр.дело № 13198/17г.на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА И. АРА [населено място], [улица] да заплати на М. И. Б. от [населено място], [улица] сумата 960 лв /деветстотин и шестдесет/ разноски за ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.