1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№934
София, 05.12.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на трети декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Е. Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова т.д. № 1360 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца „Н М И. Х Г. С В Т Л. Ш.“, Република Турция против Решение № 1467 от 28.06.2013г. по в.т.д.№ 4565/2012г. на АС София, с което след отмяна на решението по т.д. № 800/2011г. на СГС в осъдителната му част, е отхвърлен искът, предявен срещу [фирма], П. за сумата 40 439.72 евро – обезщетение за претърпени имуществени вреди от унищожаване на товар по време на автомобилен превоз по Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /СМR/. Решението в частта за отхвърлянето на иска срещу предпочитания ответник ЗК [фирма] като необжалвано с въззивна жалба е влязло в сила.
С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост и постановяването на друго за уважаването на иска със законните последици.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК правен въпрос не е поставен, а са възпроизведени твърденията по касационната жалба, че решението е постановено в противоречие с цялостната трайно установена практика по повод разглеждане и разрешаване на спорове, свързани с чл.17 от Конвенцията. Поддържа се, че неправилно апелативният съд е приел, че ищецът не е доказал, че е собственик на погиналия товар и че не е установено сключването на договора за превоз, както и че решението е постановено в разрез с категоричната съдебна практика по приложението на чл.17 от Конвенцията относно отговорността за възстановяване на вредите от погиването на товара. Сочените допълнителни предпоставки са т.1-3 на чл.280,ал.1 ГПК като са приложени съдебни решения на районни и окръжни и апелативни съдилища, подлежащи на инстанционен контрол, без надлежна заверка за влизането им в сила.
От насрещната страна [фирма] е постъпил писмен отговор, с който се оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата.
За да отмени решението и за да отхвърли иска с правно основание чл.17 от Конвенцията, апелативният съд е приел, че ищецът, който твърди че е изпращач по договор за международен автомобилен превоз на стоки, не е доказал сключването на такъв превозен договор с ответното дружество, поради което няма материалноправна легитимация да претендира обезщетение поради погиване на товара. Обсъдено е, че ответникът е извършил превоз на територията на Турция и неговият автомобил е аварирал на сочената от ищеца дата, но по делото са доказани само произходът на стоката и датата на събитието, като липсват доказателства за придобиването й от ищеца и за сключването на договора за превоз – не са представени фактура и товарителница, описани в спедиционния договор между ответника – превозвач и спедитора – трето за спора лице. Обсъдена е и липсата на доказателства за предоставянето на товара от ищеца като елемент от сключването на реалния договор и доказателства, че спедиторът е действал от името на турското дружество /т.е. за сметка именно на ищеца/. Прието е, че при липса на товарителница и оспорване от ответника на договорна връзка, основана на международен превозен договор, не са ангажирани надлежни доказателства за съществуването на договора, вида на товара, собствеността на ищеца върху него и предаването му за превоз – възражения своевременно наведени от насрещната страна. Отчетено е, че при пожара е изгорял евентуално екземплярът от товарителницата, придружаващ стоката, но в изпращача е останал първият екземпляр – чл.5.1 от Конвенцията, поради което следва да докаже съдържанието на договора чрез останалия в него документ, а не да задължава превозвача, оспорващ наличието на договор, да представя своето копие. Обсъдено е и че липсват данни индициращи прилагането на оригиналните документи в преписката по щетата, образувана пред застрахователя, а чрез представения тир карнет се установяват само мястото на пожара, дружеството превозвач и вида на опожарената стока.
Неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване произтича от липсата на въпрос и то правен по изложените от въззивния съд правни доводи по спора. Касаторът смесва основанията за допускане на касационното обжалване с касационните основания, а при липса на ясно обоснована основна предпоставка, допускането до обжалване е невъзможно. За касационния съд не съществува задължение да извежда и формулира правния въпрос от твърденията на касатора за нарушение на материалния закон и необоснованост, защото това би било в противоречие с принципа на диспозитивното начало в процеса. Не би могло като обща предпоставка да послужи и общото и неконкретизирано твърдение, че изводите на съда не са съобразени с трайно установената практика на съдилищата, а и такова противоречие не е доказано с приложените съдебни актове. Отделен е въпросът, че влизането им в сила не е удостоверено.
Разноски за настоящото производство не се присъждат, тъй като ВКС не е сезиран с искане от ответната страна.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 1467 от 28.06.2013г. по в.т.д.№ 4565/2012г. на Апелативен съд София.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.