О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 934
София, 25.08.2009 год..
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№608 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение от 14.01.09г. по гр.д. №276/08г. Окръжен съд М. е оставил в сила решението от 07.12.07г. по гр.д. №386/07г. на на Районен съд М. , с което е бил отхвърлен като неоснователен иск на П. И. П. срещу Д. Х. А. за делба на движими вещи.
Въззивният съд е приел, че страните по делото са бивши съпрпузи. Намират се във фактическа раздяла от 12.06.03г., когато жената напуснала семейното жилище П. напускането си тя изнесла вещи по списък, подписан от двама свидетели – К. К. и П. Софрониев, които са разпитани като свидетели по делото. След подробен анализ на писмените доказателства – фактури, касови бележки, квитанции към ПКО и гаранционни карти, част от които са издадени на името на ищцата Д, а друга част на името на Р. А. и Х. М. – съответно – леля и баща на ищцата, както и след обсъждане на свидетелските показания на последните две лица, въззивният съд е приел, че лелята и бащата на ищцата са закупили на свое име съответните вещи, които предоставили на семейството за временно ползване, с изключение на видео „С” и кафе-машина „С”, които бащата на Д. и подарил по повод рождени дни, преди сключването на брака. По отношение на всички тези вещи е направен извод, че те не се включват в съпружеската имуществена общност и не следва да се допускат до делба. Обсъден е и опис от 15.06.03г., подписан от ответника П, неговата майка и пълномощника му по делото, в който са изброени и други вещи, предмет на иска за делба. Прието е, че това е частен документ, който не може да послужи като доказателство по делото. Свидетелката на ответника – също не е установила претенциите му.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответника П. В нея се поддържа, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС по чл.136 от ГПК /отм./, тъй като съдът не посочил в решението си защо се доверява на свидетелските показания на бащата и лелята на ищцата. Посочени са множество решения на ВС и ВКС, в които се третира чл.136 от ГПК. Освен това – в противоречие с приетото в решение №865 от 30.12.2005г. по гр.д. №628/05г. на І ГО на ВКС въззивният съд приел, че е в тежест на П. П. да обори презумпцията на чл.19, ал.3 от СК от 1985г.
Ответникът в производството Д. Х. А. оспорва жалбата. Счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване.
Изискването на чл.136 от ГПК /отм./ се свежда до това свидетелските показания на определена категория лица да се преценяват с оглед всички други данни по делото, като се има пердвид тяхната възможна заинтересуваност от изхода на делото. В конкретния случай въззивният съд не е изложил изричен мотив защо се доверява на показанията на свидетелите А, които са съответно леля и баща на ищцата, но е процедирал в съответствие със смисъла на посочената разпоредба и с практиката на ВС и ВКС по приложението и – обсъдил е тези показания във връзка с писмените доказателства по делото, които са в подкрепа на тези показания, както и във връзка с казаното от свидетелката на ответника Г, за която е прието, че не е установила обстоятелства, които са от значение за правния спор. Съдът е изложил и мотиви защо данните по представените писмени доказателства са достатъчни, с оглед нуждите на конкретния правен спор. Изложеният от него мотив, че е в тежест на ответника да установи факта на придобиване на две от вещите по време на брака между страните, а именно – видео „С” и кафе-машина „С” не противоречи на посоченото в касационната жалба решение №865 от 30.12.2005г. по гр.д. №628/05г. на І ГО на ВКС. По отношение на тези вещи ответникът П. П. има процесуалното положение на ищец, тъй като той е поискал делбата им – съответно той следва да установи, че са придобити по време на брака и следователно са се включили в съпружеската имуществена общност и подлежат на делба. Посоченото решение на ВКС третира съвсем различен въпрос – за тежестта на доказване при оборване на презумпцията по чл.19, ал.3 от СК от 1985г. – когато някой от бившите съпрузи цели да установи, че дадена вещ, придобита по време на брака, не се включва в съпружеската имуществена общност поради трансформация на лично имущество по чл.21 от СК. Това решение е по въпрос, различен от този, който е повдигнат от въззивния съд и също не може да послужи като пример за противоречива съдебна практика и съответно – като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 14.01.09г. по гр.д. №276/08г. на Окръжен съд М.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: