О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 934
София, 19.10.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми октомври през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 771 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. М. Т., чрез пълномощника й а. М от Д. Б. И., чрез пълномощника му а. С, против решение № 343 от 9.01.2009 г., постановено по гр.д. № 2* по описа за 2007 г. на Софийски градски съд, ІV-А въззивен състав, с което е отменено решение от 14.02.2007 г. по гр.д. № 9812/2005 г. на Софийски районен съд, 38 състав в частта за отхвърляне на предявения от М. М. Т. против Д. Б. И. ревандикационен иск в установителната му част за 2/3 ид.ч. от избено помещение със светла площ от 20.31 кв.м., представляващо източната част от избено помещение цялото с площ от 51.52 кв.м. при посочени граници и е постановено друго, с което е признато за установено, че М. М. Т. е собственик на 2/3 ид.ч. от посоченото избено помещение, като първоинстанционното решение е оставено в сила в частта, с която е отхвърлено искането за установяване, че М. М. Т. е собственик на 2/3 ид.ч. от западната част на избеното помещение с площ 51.52 кв.м. и искането за предаване владението на цялото избено помещение.
М. М. Т. е предявила против Д. Б. И. ревандикационен иск по отношение на избено помещение, находящо се под двуетажната жилищна сграда със застроена площ от 51.52 кв.м., основан на твърденията, че цялото избено помещение принадлежи на нейната сграда, а ответникът, който е бил собственик на съседната напълно отделена двуетажна къща-близнак няма избено помещение и ползва без нейно съгласие процесното избено помещение като влиза през задния вход на къщата й. Първоинстанционното решение в частта, с която е признато, че М. М. Т. е собственик на 1/3 ид.ч. от избеното помещение с площ от 51.52 кв.м. е влязло в сила, поради необжалването му от ответника.
Въз основа на представените писмени доказателства, експертни заключения и свидетелски показания въззивният съд е установил, че процесното избено помещение е преградено на две части, западната от които се ползва от ответника. Сградата, под която се намират помещенията е построена въз основа на учредена от Б. И. П. суперфиция в полза на Р. Б. И. , като нито в учредителния акт, нито в архитектурния план има предвиждане на избено помещение. Ищцата е правоприемник на Р. И. , като е закупила къщата, заедно с 1/3 ид.ч. от дворното място от дъщеря му М. А. през 1999 г. Ответникът е придобил втория етаж от източната част /старата сграда/ от двуетажната сграда близнак, заедно 1/3 ид.ч. от дворното място по дарение от Б. И. П. и през 1999 г. е прехвърлил правата си на дъщеря си, запазвайки правото на ползване. В писмен документ, без дата, подписан от Б. И. П. , Р. Б. И. и Д. Б. И., първият е изразил съгласието си да се построят две избени помещения под новата сграда, за която е учредена суперфиция, като източното е за Р. И. , а западното – за Д. И. Декларацията е без правно действие, поради неспазване на изискуемата форма за валидност с нотариална заверка на подписите, но заедно със споразумение от 9.10.1998 г. между М, съдържащо декларация на първата, че не оспорва правата върху изграденото от втория под сградата на баща й западно избено помещение и свидетелските показания за упражняваната фактическа власт, че ответникът е владял западното избено помещение още от изграждането му през 1975 г. със знанието и изричното съгласие на суперфициарния собственик на жилищната постройка, а впоследствие на неговата наследница и го е придобил по давност. Счетено е, че акцесорния и обслужващ характер на избеното помещение не е пречка за придобиването му по давност, тъй като същото е обособено по граници, площ и местоположение и е юридически индивидуализирано, а към момента на владението ответникът е бил съсобственик на дворното място и на жилищен обект в старата сграда, т.е. зимничното помещение не се е намирало в чужд имот и тъй като новопостроената сграда остава с източното складово помещение, то западното е станало собственост на ответника с изтичането на срока по чл.79, ал.1 от ЗС, преди ищцата да придобие правата си. По отношение на източното помещение, което е извън обема на учредената суперфиция, е приложен чл.97 от ЗС, тъй като същото е присъединено към главната вещ /новата сграда/, има несамостоятелен и обслужващ характер спрямо жилищната постройка и реалното му отделяне е невъзможно без съществено нарушаване на нейната цялост. Именно източното помещение е прехвърлено на ищцата с договора за покупко-продажба от 1999 г., но не и западното избено помещение, което към този момент не е било в патримониума на продавачката М. А.
Ищцата атакува решение в частта, с която е отхвърлен иска по отношение на 2/3 ид.ч. от западната част на избеното помещение, като претендира допускане на касационно обжалване при предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Решенията на ВКС, на които се позовава – № 89 от 26.05.2003 г. по гр.д. № 1335/2002 г. на ІV г.о., № 404 от 16.07.1995 г. на ІV г.о., № 556 от 24.12.1989 г. на ІV г.о. и № 636 от 4.12.2003 г. по гр.д. № 144/2003 г. на І г.о. – съдържат тълкуване на разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС, но въз основа на факти, неотносими в настоящия случай: относно възможността за придобиване на помощна сграда в чужд имот /докато в случая се касае до обособено в две части избено помещение в дворно място, на което страните са съсобственици/; относно необходимостта владелеца да се позове последиците от изтичането на срока на придобивната давност /по настоящото дело ответникът се е позовал на това основание/; относно недопустимостта за придобиване по давност на единственото складово помещение на жилище /докато в случая е придобита реална част от обособените две части на складовото помещение, което не е единствено на жилището на ищцата/; относно необходимостта от пълно и пряко доказване на елементите на фактическия състав на чл.79, ал.1 от ЗС /в случая именно тези елементи въззивният съд е приел за доказани по безспорен начин/. Липсата на разрешения, относими към установите по делото факти, обуславя липсата на противоречие с практиката на ВКС.
Не са налице и останалите основания за допускане на касационно обжалване по жалбата на ищцата. Решението на първоинстанционния и въззивния съд не удостоверява противоречива съдебна практика, доколкото съдебните актове по един и същи спор в рамките на инстанционния контрол са извън приложеното поле на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Позоваването на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е направено само формално, чрез възпроизвеждане на законовата формулировка, че въпросите за правната същност и прилагането на чл.108 от ЗС и чл.79 от ЗС е от съществено значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, без обосновка налице ли е неяснота или непълнота на нормативната уредба, която да налага тълкуването й или наличие на твърдения в тази насока сред доводите в касационната жалба и изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК.
Ответникът атакува въззивното решение в частта, с която е признато, че ищцата е собственик на 2/3 ид.ч. от източната част от избеното помещение. Позовава се на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Счита, че съдът се е произнесъл по въпроса може ли да се приеме, че се касае за придобиване на собственост върху вещ при условията на чл.97 от ЗС в противоречие с практиката на ВКС по решение № 540 от 30.07.1997 г. по гр.д. № 297/1997 г. на І г.о. и № 461 от 2.10.1996 г. по гр.д. № 447/1996 г. на І г.о. Посочените разрешения са неотносими към фактите по настоящото дело, доколкото касаят пристроени помещения, които са функционално свързани със запазената част от старата сграда и не са самостоятелен обект, а съответно пристроената част е присъединена към главната вещ /докато в случая построеното под новата сграда избено помещение не е свързано със старата сграда, втория етаж от който е бил дарен на ответника/, както и с възможността при извършване на делба едно помещение да бъде придадено към съседен апартамент, ако останалата част може да се обособи самостоятелно с необходимите жилищни, обслужващи и складови помещения.
Навежда твърдение, че в нарушение на разпоредбата на чл.2, ал.2 от ГПК и с практиката на ВКС по прилагането й съдът се е произнесъл по установителен иск за собственост, докато е бил сезиран с осъдителен, както по отношение на имот, който е различен от този, предмет на иска. Разрешението по решение № 75 от 15.08.1988 г. по гр.д. № 26/1988 г. на ВС, ОСГК е неотносимо, тъй като касае предмета на иска по чл.109 от ЗС /установяване на границата между два съседни имота, когато тя е неясна, неизвестна или спорна за собствениците на тези имоти/, а изводите на съда съответстват на разрешението по решение № 83 от 15.08.1988 г. по гр.д. № 47/88 г. на ВС, ОСГК съгласно което предмет на ревандикационния иск е признаване на собственост и предаване на владението, като тълкуването, че ако не се оспорва, че ищецът е бил собственик на вещта, но я е продал и предал, то активната легитимация е безспорна и на изследване подлежи възражението за продадена и предадена вещ, е неотносимо към фактите по делото.
Позоваването на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е направено само формално, чрез възпроизвеждане на законовата формулировка, че касационната жалба е от значение за точното прилагане на закона, без обосновка налице ли е неяснота или непълнота на нормативната уредба, която да налага тълкуването й или наличие на твърдения в тази насока сред доводите в касационната жалба и изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 343 от 9.01.2009 г., постановено по гр.д. № 2* по описа за 2007 г. на Софийски градски съд, ІV-А въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: