О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 935
гр. София, 12.12.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закри то заседание на седми ноември две хиляди и дванадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 692/ 2012 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.288 ГПК.
Н. Д. А. е обжалвала въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд от 18.05.2012г. № 155 по гр.д. № 19182005г., с което е отхвърлена молбата й за тълкуване на решение от 29.06.2005г. по гр.д.№ 191/2005г. в смисъл, че процесният имот следва да бъде разпределен за реално ползване между неговите собственици, независимо от евентуалните възражения на ответната страна, основани на влязлото в сила решение от 10.11.2008г. по гр.д.№ 354/2008г.
Касационната жалба е подадена в срок и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Ответниците не са подали отговор по реда на чл.287 ГПК.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 194 ГПК /отм./, защото решението не е неясно, а искането за тълкуване се основава на преценка за спорни моменти с оглед новонастъпили обстоятелства и се цели пререшаване на спора по същество.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поддържа, че разглеждането на жалбата по същество се налага, за да бъде даден отговор на въпроса какво е значението на решаващите мотиви на съдилищата относно правото на собственост, както и на проблема за точното прилагане на закона, а именно изпълнението на решението по настоящото дело като това ще допринесе за развитието на правото.
Така формулираните въпроси стоят извън предмета на делото, свързан единствено с предпоставките на чл. 194 ГПК /отм./ за тълкуване на влязлото в сила решение, с което на основание чл.32 ал.2 ЗС е разпределено ползването на масивна сграда, бивш градски универсален магазин в [населено място] . По приложението на разпоредбата на 194 от отменения ГПК , идентична по съдържание с тази на чл.251 от действащия ГПК съществува трайно установена съдебна практика и тя е в смисъл, че на тълкуване подлежи само диспозитивът на решението, когато той е неясен и поражда съмнение за действителната воля на съда – решение № 118 по гр.д.№ 3093/1973г. на ВС ІІ г.о., решение № 1425 по гр.д.№ 2548/1975г. на ВКС, ІІ г.о. и др. , решение № 108 от 1.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 811/2010 г., IV г.о. решение № 148 от 25.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1269/2009 г., II г. о. Тази практика е съобразена от въззивния съд, който е приел, че липсва основание за тълкуване на решението. Поставените въпроси в изложението за допускане на касационното обжалване са извън решаващите изводи, че релевантно за тълкуването е дали волята на съда, формирана в мотивите е точно изразена в диспозитива и дали диспозитивът /не изводите по съществото на спора, залегнали в мотивите/ създава неяснота във връзка с изпълнението и поражда необходимост от тълкуване, поради което не е налице общото основание на чл.280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд от 18.05.2012г. № 155 по гр.д. № 191/2005г. по чл. 194 ГПК /отм./.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: