О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 935
София, 13.12.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на осми декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1778 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на У. Ф. У. чрез адвокат И. Т. срещу решение № 40/02.02.2016 г. на Пловдивски апелативен съд /П./, търговско отделение, трети състав по т.д. № 742/2015 г., потвърждаващо решение на Пловдивски окръжен съд /ПОС/, с което е отхвърлена молбата на касатора по чл.625 ТЗ за откриване производство по несъстоятелност на [фирма].
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] оспорва допускането на жалбата и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК, поради следните съображения:
За да потвърди отхвърлителното решение на ПОС, П. е приел, че молителят и настоящ касатор не е установил качеството си на кредитор на [фирма]. Изложени са съображения, че регламентираните неустойки в чл.13 ал.1 вр. чл.4 ал.1 и чл.13 ал.2 вр. чл.2 ал.3 от сключения предварителен договор между страните, сами по себе си не установяват твърдяното от молителя вземане за неустойки при неустановени в процеса основания за същите и доказан размер. При така събраните доказателства и неустановяване на активната процесуална легитимация на молителя в инициираното от него производство по чл.625 ТЗ, според П., молбата по чл.625 ТЗ е неоснователна и направеното от ПОС изследване на икономическото състояние на ответното дружество е било процесуално неоправдано. Независимо от това, потвърждавайки решението на ПОС, П. е препратил на основание чл.272 ГПК съответно към мотивите на ПОС, в които подробно са изложени установените от изслушаните заключения на ССЕ данни за икономическото състояние на ответното дружество, имало временни затруднения в предходни периоди /2006 – 2008 г./ да плаща задълженията си към свои кредитори, които са преодолени, доказателство за което са изключително високите показатели за обща ликвидност /2010 г. – 1.91, 2011 г. – 1.551 2012 г. – 2.06, 2013 г. – 1.82/.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата.
В настоящия случай касаторът формулира следният въпрос: 1.„Направеното от ответното дружество-длъжник, правопогасяващо изявление, може ли да породи действие за целия размер на неустойката, тъй като тя е мораторна или тя се начислява за определен период от време – до момента на предявяване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, към който момент погасителната давност все още не е изтекла?“ Така поставеният въпрос е необуславящ изхода на спора. Нито П., нито ПОС, към чиито мотиви е препратил П. на основание чл.272 ГПК са обсъждали направените от ответното дружество възражения за погасяване по давност на твърдените от молителя вземания, тъй като и двете инстанции са приели, че твърдените вземания не са установени и не е доказано молителят да е кредитор. ПОС изрично е посочил, че е излишно за бъде коментирано възражението за погасяване по давност от ответната страна при неустановено възникване на самото вземане. В същият смисъл са и изложените от П. съображения. При така установената фактическа обстановка и изложени правни изводи от ПОС и П., формулираният от касатора въпрос, макар и във връзка с направеното от ответника възражение на молбата му по чл.625 ТЗ е необуславящ изхода на спора – това възражение нито е обсъждано, нито е основание за отхвърляне на молбата по чл.625 ТЗ от ПОС, чието решение е потвърдено от П. при препращане към мотивите на основание чл.272 ГПК. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /мотиви към т.1 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на П..
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски, тъй като ответникът по касационната жалба не претендира такива, нито има доказателства да е сторил разноски пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 40/02.02.2016 г. на Пловдивски апелативен съд, търговско отделение, трети състав по т.д. № 742/2015 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.