О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 935
София, 20.12.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 3175 по описа за 2016 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 663 от 17.05.2016 година по гр.д. № 283/2016 година на Варненски окръжен съд е потвърдено решение № 5172 от 21.12.2015 г. по гр.д. № 9890/2015 г. на Варненски районен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 225, ал.1 ЗСВ за сумата 52469,20 лева, предявен от И. А. Л. от [населено място] против Варненски апелативен съд. В решението е прието за установено, че с решение на Висшия съдебен съвет по протокол № 13 от 19.03.2015 г. ищецът е освободен от заеманата длъжност на съдия при Варненски апелативен съд на основание чл. 165, ал.1, т.1 ЗСВ поради навършване на шестдесет и пет годишна възраст. Към датата на освобождаването му от длъжност ищецът има стаж като съдия при Варненски апелативен съд шест години пет месеца и девет дни и стаж като прокурор една година шест месеца и двадесет и девет дни. В периода от 10.11.1980 г. до 15.07.1987 г. ищецът е заемал длъжността арбитър към Окръжен държавен арбитраж, [населено място], където трудовият му стаж е общо шест години осем месеца и пет дни. С молба от 19.03.2015 г. до Председателя на Варненски апелативен съд, ищецът е поискал да му бъде изплатено обезщетение по чл. 225, ал. 1 ЗСВ, което е отказано със заповед № РД-0147 от 26.03.2015 г., тъй като няма изискуемият се десет годишен трудов стаж в съдебната система. При така установените факти е прието, че предявеният иск за изплащане на обезщетение по чл. 225 ЗСВ е неоснователен. Прието е, че прослуженият стаж като арбитър не се зачита за стаж в съдебната система, тъй като държавният арбитраж не е бил част от съдебната система от момента на създаването до закриването му през 1991 г.; че в § 11 ПЗР ЗСВ е уредена възможност за арбитрите да заемат съдийска длъжност, без с това стажът като арбитър да е приравнен към съдийски стаж, прослужен в съдебната система, какъвто е изискуемият се по чл. 225, ал.1 ЗСВ.
Касационната жалба против въззивното решение на Варненски окръжен съд е постъпила от И. А. Л. от [населено място]. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението на Варненски окръжен съд по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК по обуславящите изхода на делото въпроси: следва ли стажът, прослужен като арбитър по ЗДА (отм.) да се зачита като съдийски стаж по смисъла на чл. 225, ал.1 ЗСВ; може ли в нормата на § 11 ПЗР ЗСВ да се влага различно и взаимоизключващо се съдържание, а именно, че при встъпване в съдебната система арбитърския стаж е приравнен на съдийски, а при напускане на системата е само общ юридически стаж, както и следва ли систематическото тълкуване на § 11 ПЗР ЗСВ да бъде обвързано с изискванията на ЗНА, УПЗНА и чл. 5 ГПК.
Ответникът по касационната жалба …. не взема становище.
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Повдигнатият в изложението към касационната жалба въпрос следва ли стажът, прослужен като арбитър по ЗДА (отм.) да се зачита като съдийски стаж по смисъла на чл. 225, ал.1 ЗСВ не дава основание за допускане на касация при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК – въпросът е разрешен в задължителната съдебна практика с постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 223 от 23.10.2014 г. по гр.д. № 1463/2014 г. ІІІ г.о. ВКС, правните изводи в което се споделят напълно от настоящия съдебен състав. От създаването му през 1950 година Държавният арбитраж е орган извън съдебната система – орган към Министерския съвет, който освен възложената му правораздавателна компетентност по имуществени спорове между социалистически организации е натоварен с решаване на управленски задачи, допълващи дейността на органи на изпълнителната власт. Така съгласно чл.1 и чл. 2 ЗДА (отм), в дейността на Държавния арбитраж са били включени задълженията за съдействие за изграждане на договорните връзки в народното стопанство; контрол за своевременното сключване на договорите между социалистическите организации; задължения за договаряне в случаи, определени от Министерския съвет; задължение да уведомява компетентните органи за установени нарушения на плановата, финансовата и договорната дисциплина и други недостатъци в дейността на социалистическите организации, както и да предлага мерки за тяхното отстраняване; задължения да въздейства за изпълнение на плана, за повишаване ефективността на стопанската дейност и опазване на социалистическата собственост да изисква сведения от социалистическите организации за структурата на договорните връзки и извършва проверки за сключването и изпълнението на договорите, т.е. дейности, несвойствени за правораздавателните функции на съдилищата. Актове на Държавния арбитраж са били изключени от съдебен контрол от Върховния съд, като контролът и ръководството върху неговата дейност е била осъществявана от Министерския съвет. С оглед възложените му от закона функции и структурното му обособяване към изпълнителната власт, Държавният арбитраж е изключен от законоустановените съдилища по конституциите от 1947 г. и 1971 г., които според чл.1 от Закона за устройство на народните съдилища от 1948 г. (отм.) са околийски съдилища, областни съдилища и Върховен съд на Народната република, според Закона за устройство на съдилищата от 1952 г. (отм.) народни и окръжни съдилища, Върховен съд и особени съдилища, какъвто Държавният арбитраж несъмнено не е предвид организацията му като орган и на държавно управление със специфични организационни и превантивни функции, а според чл.3 от Закона за устройство на съдилищата от 1976 г. (отм.1994г.) съдилища са Върховния съд, окръжните, районните и военните съдилища. Изискуемият се стаж по чл. 225, ал.1 ЗСВ е юридически стаж на магистратска длъжност в съдебната система, поради което прослуженият като арбитър по ЗДА (отм.) стаж не може да се зачита като такъв – извод, формиран и в обжалваното съдебно решение, съобразено с практиката на Върховния касационен съд.
Не е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото и въпросът за тълкуване на нормата на § 11 ПЗР ЗСВ, според която за стаж като съдия по чл.164 ал.1-7 ЗСВ се зачита и стажът като арбитър по отменения Закон за държавния арбитраж. Възприетото от въззивният съд значение на текста не е вътрешно противоречиво или взаимоизключващо се – с тази норма, е дадена възможност арбитрите от закрития държавния арбитраж да встъпят първоначално на съдийска длъжност, без стажът им като арбитри да е приравнен със стажа на магистрат, прослужен в съдебната система, какъвто е изискващият се по чл. 225, ал.1 ЗСВ. В същия смисъл и решение № 223 от 23.10.2014 г. по гр.д. № 1463/2014 г. ІІІ г.о. ВКС.
Не дава основание за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК и въпросът следва ли систематическото тълкуване на § 11 ПЗР ЗСВ да бъде обвързано с изискванията на ЗНА, УПЗНА и чл. 5 ГПК. Несъмнено е, че съдът следва да прилага разпоредбите на закона според точния им разум, а когато отделна разпоредба е непълна, неясна или противоречива следва да се тълкува в смисъла, който най-много отговаря на другите разпоредби, на целта на закона и на основните начала на правото, както и че тези основни начала следва да бъдат съобразявани при всяка необходимост от тълкуване на законов текст, в т.ч. при систематическото тълкуване на § 11 ПЗР ЗСВ. Посочените правила са съобразени и при даденото в задължителната съдебна практика тълкуване на текста на § 11 ПЗР ЗСВ, поради което повдигнатият от касатора въпрос не е обуславящ изхода на делото – съобразено е обстоятелството, че в текста на § 11 ПЗР ЗСВ изрично е посочено в коя хипотеза (чл.164, ал.1-7 ЗСВ) стажът като арбитър се зачита за стаж като съдия; че в ЗСВ законодателят прецизно е разграничил случаите, когато се касае за общ юридически стаж (чл. 17, ал.1; чл. 42; чл. 55, ал.2; чл. 60в, ал.2;) от случаите, когато стажът се зачита като такъв по чл. 164, ал.1 -7, т.е. стаж, необходим за заемане на длъжността (чл. 28, ал.1; чл. 52; чл. 164, ал. 9 и ал. 10; чл. 195, ал.1; чл. 258а, ал. 6; чл. 356, ал. 7; чл. 357, ал. 10; ) и когато стажът се зачита като стаж по чл. 225, ал.1 – чл. 29, ал.3; чл. 53, ал. 2 ЗСВ. При извършеното систематично тълкуване е съобразено и обстоятелството, че в ПЗР ЗСВ са уредени възможностите за заемане на магистратска длъжност в съдебната система – възможност, свързана със стажа по чл. 164 ЗСВ, като в определени хипотези е дадена възможност за запазване на заеманата длъжност, независимо от стажа по чл. 164, ал.2, 3 и 4 ЗСВ (§ 8 ПЗР ЗСВ), а в други хипотези, по отношение на работещите извън съдебната система, придобитият стаж се зачита като такъв по чл. 164, ал. 1- 7 ЗСВ – § 11, ал.1 и ал. 2 ПЗР ЗСВ. Цялостният анализ на текстовете сочи на несъмнения извод, че стажът в Държавният арбитраж, съгласно § 11 ПЗР ЗСВ се зачита за постъпване на работа в съдебната система, но не и като стаж в системата по смисъла на чл. 225, ал. 1 ЗСВ.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 663 от 17.05.2016 година по гр.д. № 283/2016 година на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: