О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 935
гр. София 21.10.2011 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 20 октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 916 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника И. Ц. И., наследник на починалата в хода на делото ответница Ц. Т. И., чрез адв. С. В. против решение № 239/03.06.2011 г. по в.гр.дело № 322/2011 г. на Пазарджишки окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 327/21.10.2010 г. по гр.дело № 387/2007 г. на Велинградския районен съд в частта, с която А. Н. Л. е осъден да заплати на Ц. Т. И. сумата 6 900 лв. обезщетение за лишаване от ползване на полагащата й се ? ид.част от делбения имот – апартамент № 31 със застроена площ от 42.11 кв.м., находящ се в [населено място], Ж.”Г.”, ет.2, на [улица] за периода от 18.04.2004 г. до 21.09.2010 г. и вместо отменената част е отхвърлен предявения иск с пр.осн.чл.31,ал.2 ЗС за посочената сума и период от време, като неоснователен. Въззивното решение е обжалвано и в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение на Велинградския районен съд в частта, с която А. Н. Л. е осъден да заплати на Ц. И. за разликата от 6900 лв. до 9 934 лв. и в частта, с която И. Н. Л. е осъдена да заплати на Ц. И. сумата 9 934 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на ? ид.част от описания делбен имот за времето от 18.04.2004 г. до 21.09.2010 г.
Поддържаните основания за неправилност на въззивното решение в обжалваната част по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила.
В изложението към касационната жалба е формулиран правния въпрос за наличие на хипотезата на чл.31, ал. 2 ЗС, когато ползващия съсобствения недвижим имот, представляващ едностайно жилище, състоящо се само от една стая и сервизни помещения съсобственик предостави на претендиращия съсобственик възможността да си служи с общия недвижим имот, като отправи покана за съвместно ползване до неползващия собственик и последният не предприеме действия по ползване на съсобствения недвижим имот, решен в противоречие с практиката на ВКС – ТР № 67/25.11.1969 г. по гр.дело № 67/69 г. на ОСГК на ВС.
Ответниците по жалбата А. Н. Л. и И. Н. Л., чрез адв. Цв. Б. в писмен отговор са изразили становище за недопустимост на касационната жалба, съответно за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата по същество.
Върховният касационен съд, състав на II г.о. като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Производството по делото е делбено във фазата по извършване на съдебната делба.
Предмет на настоящата касационна жалба е постановеното въззивно решение на Пазарджишкия окръжен съд само в частта, с която съдът се е произнесъл по претенцията по сметки по чл.286 ГПК/отм./ на съделителката Ц. И., починала в хода на делото и заместена на осн.чл.120 ГПК/отм./ от наследника по закон И. Ц. И. за присъждане на обезщетение поради лишаване на Цв. И. от ползване на 1/2 ид.част от съсобствения апартамент за времето от 18.04.2004 г. до 21.09.2010 г.
Прието е от съда, че с влязло в сила решение № 230/19.05.2009 г. по гр.дело № 244/2009 г. на ПОС по допускане на делбата делбения имот, представляващ апартамент № 31, състоящ се от стая, кухня и сервизно помещение с площ от 42.11 кв.м., находящ се в [населено място], Ж.”Г.”, ет.2, на [улица] допуснат до делба между съделителите А. и И. Н. Л. при делбени части за посочените лица по ? ид.част и Ц. Т. И. – ? ид.част. Съдът е приел, че процесния апартамент е съсобствен между страните по делото при посочените делбени части. Прието е, че същият се ползва лично само от съсобственика А. Л. от 07.10.2003 г., към който момент с протокол за принудително отнемане имота е отнет от длъжника Д. М. и е предаден на А. Л..
С нотариална покана, изпратена от Ц. И. и трети лица, по отношение на които искът за делба е отхвърлен, получена от А. Л. на 18.06.2004 г. е обективирано волеизявление на И. да ползва съсобствения апартамент. С поканата А. Л. е поканен да се яви на 01.07.2004 г. в 9 ч. пред нотариус и да предаде ключ от апартамента, който да се ползва съвместно, а в случай на отказ е отправено искане за заплащане на обезщетение по 25 лв. месечно, считано от 01.07.2004 г. до предоставяне на фактически достъп до апартамента. На указаната дата съсобственикът А. Л. не се е явил в нотариалната кантора.
Прието е от съда, че А. Л. изпратил до Ц. И. нотариална покана, получена от последната на 24.06.2004 г., с която е поканена да се яви на 30.06.2004 г. в 11 ч в кантората на нотариус С.П. за предаване на ключа от апартамента и съвместно ползване на имота. Установено е, че Ц. И. не се е явила в нотариалната кантора на указаната дата и час.
Възоснова на посочените факти въззивният съд е приел, че не е налице фактическия състав на чл. 31, ал. 2 ЗС, а именно в случая съсобственикът ползващ лично вещта А. Л. не е възпрепятствал Ц. И. като съсобственик да ползва съсобствения апартамент, тъй като й е предоставил възможността да си служи с имота и последната не се е възползвала от тази възможност.
При тези съображения съдът е приел претенцията срещу А. Л. за сумата 6900 лв. за неоснователна.
С въззивното решение съдът е обезсилил първоинстанционното решение по посочената претенция над сумата 6 900 лв. до 9 934 лв. като е приел, че съдът се е произнесъл по непредявено искане. Първоинстанционното решение е обезсилено и в частта, с която е осъдена съделителката И. Н. Л. – заедно с А. Л. да заплати на Ц. И. сумата от 9 934 лв. обезщетение по чл.31,ал.2 ЗС, като е приел, че такава претенция срещу Л. не е предявена.
По поставения правен въпрос:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
С ТР № 67/25.11.1969 г. по гр.дело № 67/69 г. на ОСГК на ВС е прието, че ако с оглед размерите на жилището и членовете на семейството на досегашния обитател същото жилище не може да бъде използвано за задоволяване на жилищните нужди и на други обитатели следва искът да бъде отхвърлен, като правото на неползващия съсобственик се сведе до търсене на обезщетение. Решението е постановено по предявен иск по чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределение на съсобствено жилище за реално ползване между съсобственици. Цитираната практика на ВС касае предявен иск с пр.осн.чл.32,ал.2 ЗС – разпределение на ползването на съсобствена вещ, какъвто не е искът, предмет на въззивното решение в обжалваната част и поради това не е относима към настоящия правен спор. Следователно не се установява хипотезата на чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставения правен въпрос.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по поставения правен въпрос от жалбоподателя по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 239/03.06.2011 г. по в.гр.дело № 322/2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд по касационна жалба вх. № 4279/04.07.2011 г., подадена от И. Ц. И. от [населено място], [улица], наследник на починалата в хода на делото ответница Ц. Т. И., чрез адв. Ст. В..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: