2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 935
С., 22,12,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 18 декември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
ч. т. дело № 3744 /2014 год.
Производството е по реда на чл.248,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Ер В. О.-К. против определение № 1752/9.09.14 г. по в.т.д. № 104/14 г. на Пловдивски АС, с което се оставя без разглеждане, като просрочена, молбата по чл.248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските, с което се потвърждава първоинстанционното решение, с което е отхвърлена молбата по чл.625 ТЗ за откриване производство по несъстоятелност на О..
Ответното по частната жалба У. л. Е.-С. е подало отговор, че същата е неоснователна, като претендира юрисконсултско възнаграждение 200 лв.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното определение е прието, че срокът за обжалване на въззивното решение е 7 дневен, съгласно чл.633,ал.2 ТЗ, както е посочено и в самото решение. Съответно, това е и срокът за искането по чл.248,ал.1 ГПК.
Доводът на частният жалбоподател е, че в случая следва да намери приложение едномесечния срок за касационно обжалване по чл.283 ГПК. Чл.633,ал.2 ТЗ установявал специален срок само за въззивно обжалване на първоинстанционни решения в производството по несъстоятелност.
Този довод е неоснователен. Разпоредбата на чл.633,ал.2 ТЗ не изключва касационното обжалване. Тя се явява специална спрямо чл.283 ГПК. В този смисъл е и съдебната практика-опр. № 943/25.11.11 г. по ч.т.д. № 853/11 г. на І т.о. Затова, въззивният съд правилно е преценил срока съобразно чл.248,ал.1 ГПК.
Тук следва да се има предвид, че същата страна е подала касационна жалба в срока по чл.633,ал.2 ГПК, както е посочено във въззивното решение.
По изложените съображения, частната жалба е неоснователна и затова обжалваното определение следва да бъде потвърдено със законните последици по чл.78 ГПК.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Потвърждава определение № 1752/9.09.14 г. по в.т.д. № 104/14 г. на Пловдивски АС.
Осъжда Ер В. О.-К. да заплати на У. л. Е.-С. сумата 200 лв. адв.възнаграждение за защита от юрисконсулт.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: