3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 935
София, 30.12.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 29.12.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Бобатинов
ЧЛЕНОВЕ: Ваня Алексиева
Мария Славчева
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 1029/2010 година
Производството е по чл.274,ал.2, пр.1 във вр. с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на ТД ” И. И., гр. С. против постановеното от Софийски апелативен съд определение № 1607 от 18.10.2010 год., по ч.гр.д.№ 1208/2010 год., с което е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, подадената от частния жалбоподател частна жалба срещу протоколно определение на Софийски градски съд от 25.05.2010 год., по гр.д.№ 1211/ 2009 год. за отделяне в самостоятелно производство и изпращане по подсъдност на СРС предявения от последния срещу „С. К. Е.” ООД, гр. С. насрещен иск за обявяване нищожността на сключен между страните предварителен договор и за заплащане на сумата 1000 лв., представляваща частична претенция спрямо първоначалния ищец.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за допуснато нарушение на процесуалния закон. По подробно изложените съображения, свързани с пасивната материалноправна легитимация на насрещния ответник, с наличието на правен интерес за насрещния ищец от съвместното разглеждане на съединените при условията на чл.211, ал.1 ГПК искове и с допустимостта на извършеното им обективно кумулативно съединяване частният жалбоподател иска неговата отмяна и връщане на делото на въззивния съд за произнасяне по същество на въведените оплаквания срещу съдебния акт на СГС.
Ответната по частната жалба страна в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК не е депозирала отговор.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Обстоятелството, че предмет на същата е определение, преграждащо по- нататъшното развитие на делото, подлежащо на разглеждане по реда на чл.274, ал.2, във вр. с ал.1, т.1 ГПК ГПК за първи път, обосновава правен извод, че в случая разпоредбата на чл.280 ГПК, във вр. с чл.278, ал.4 ГПК не намира приложение и за настоящата инстанция отсъства задължение да проверява наличието на установените в чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК предпоставки за допустимостта на исканото обжалване- арг. от чл.274, ал.3 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Освен, че, предвид цената на всяка една от предявените насрещни искови претенции е невярно твърдението на настоящия частен жалбоподател, че същите са подсъдни по рода си на съда, разглеждащ първоначалния иск, поради което не се налага отделянето им в самостоятелно производство, то правилно въззивният съд е счел, че доколкото с нормата на чл.211, ал.2 ГПК законодателят е предоставил изключително в дискреционните правомощия на решаващия съд да прецени възможността за съвместното им разглеждане не е налице процесуална възможност за инстанционен контрол по реда на чл.274, ал.1 и сл. ГПК.
Същевременно обстоятелството, че с постановения съдебен акт СГС е разделил обективно съединените по реда на чл.211, ал.1 ГПК исковете, но не е прекратил производството по насрещния иск, а е разпоредил самостоятелното му разглеждане, изпращайки делото по компетентност на СРС, правилно е възприето от въззивния съд за обосноваващо правен извод, че същият няма преграждащ развитието на този насрещен иск ефект по см. на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
Вярно е, че уредената нормите на чл.211 ГПК, респ. на чл.367 ГПК правна възможност за предявяване на насрещен иск за съвместното му разглеждане с първоначалния иск по вече висящ между същите страни исков процес е допустим от закона способ както за обективно съединяване на искови претенции, така и за правна защита на първоначалния ответник, но фактът, че законодателят е предоставил в изключително правомощие на решаващия съд да прецени дали това съвместно разглеждане на насрещната искова претенция ще затрудни развитието на процеса, означава, че това е суверенна преценка за ефективност, поради което инстанционният контрол е недопустим.
Що се касае до цитираното определение на първо гражданско отделение на ВКС от 18.03.2002 год., по гр.д.№ 24/2002 год., то освен, че същото е постановено при действието на отменен процесуален закон, който с нормата на чл.104 ГПК/ отм./ не предоставя правото на решаващия съд на преценка за своеобразна ефективност от съвместното разглеждане на насрещния иск с първоначално предявеният такъв, същото, като съдебен акт на отделен състав на ВКС няма задължителен характер и при отсъствието на предпоставките на чл.274, ал.3 ГПК не следва да бъде обсъждано.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определението на Софийски апелативен съд № 1607/18.10.2010 год., по ч.гр.д.№ 1208/2010 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: