5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 935
София, 30.07.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1698 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Ж. С. Ж. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Т. Т., против въззивното решение № 209 от 5 юли 2011 г., постановено по в.гр.д. № 394 по описа на окръжния съд в Хасково за 2011 г., с което е отменено решение № 186 от 15 март 2011 г., постановено по гр.д. № 2686 по описа на районния съд в Хасково за 2010 г. и вместо него Ж. е осъден да заплати на П. И. К. от р. Х. сумата от 15400 лева – двойният размер на заплатено от К. капаро по договор за изработка от 25 април 2007 г., ведно със законната лихва върху сумата от предявяването на иска, както и да му заплати разноски.
В жалбата се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано, защото между страните действително съществувал договор за изработка, но с друг предмет – даване на кота нула и поставяне на двадесет анкерни болта, като този договор е подписан от касатора и това са поетите от него задължения; сумата по договора е в размер около 1000 лева и не е капаро, а е заплатена след извършване на работата; при предявяването на иска бил представен договор от три страници, сключен с друго лице, с друго ЕГН и това трето лице поело задължения, които касаторът не е поемал и е получил капаро, което той не е получавал; представеният договор е оспорен; съдът е разгледал доказателствата превратно; касаторът не приел поканата, защото не била адресирана до него като страна по договора; кредитирани са показанията на братовчед на ищеца, а не са кредитирани показанията на съпругата на касатора, която била свидетел на водените преговори. Твърди се, че решението е недопустимо, тъй като основание за решението е договор, според който касаторът не е страна по договора. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че постановеното решение е в пълно противоречие с практиката на ВКС – не е установено по безспорен начин наличието на валидно сключен договор, отговарящ на действителните договорки, залегнали в договора като права и задължения; представеният договор е нищожен по отношение на ответника – такъв договор не е подписван от него; липсата на валиден договор и в двете хипотези на нищожност или недействителност е достатъчно основание да се приеме и логичната липса на възникнало задължение от страна на ответника – сочат се две решения на ВС и едно на ВКС, без да се представят; при липса на поето задължение е невъзможно да се достигне до неизпълнение; при липса на валиден договор е обосновано напълно и липсата на валидно договорено обезщетение в стойност на капаро, най-малкото защото то не е получавано от ответника – сочи се решение на ВС, без да се представя; прави се опит да се прогласи съществуването на договор над предвидената в закона сума за доказването на която се изисква писмена форма на договора, като такъв договор не съществува, а представеният не отговаря на съдържанието на подписания от касатора – противоречие с практиката на съдилищата и решение на В.; при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – правят се изводи въз основа на неправилно разглеждане на гласните доказателства, неправилно е приложена нормата на чл. 178 ГПК относно доказателствената сила на писмен документ, а именно над каква сума следва задължително да се търси и изисква писмена форма на договора и при наличие на недействителен такъв представен договор до каква степен същият следва да бъде приет и кредитиран, още повече, че същият е оспорен като съдържание от страна на ответника – чл. 178, вр. чл. 193, вр. чл. 235, ал. 2 ГПК. Представят се решение на В. (решенията на арбитражните съдилища не формират съдебна практика) и две решения на първоинстанционен съд, без заверка за влизането им в сила, поради което не могат да послужат за целите на преценката по чл. 280, ал. 1 ГПК – така т. 3 на ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., ОСГТК.
Ответникът П. И. К. от [населено място] не представя отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема, че между страните е сключен договор за изработка, по силата на който касаторът се задължил да извърши монтаж на метална конструкция с договорена цена от 9500 лева, платима по следния начин: 7700 лева в деня на сключване на договора и остатъкът при завършване монтажа от изпълнителя, след съставяне на двустранен протокол; не е спорно, че договорът е подписан от касатора и събраните между страните гласни доказателства установяват, че между страните не е имало друго договорно отношение; възражението, че собственото име на касатора и това по лична карта не съвпадат, не оборва факта, че договорът е сключен от касатора, доколкото не се спори, че подписът е негов; съгласно уговорения начин на заплащане на цената, като разписка за предаването на задатъка са положени подписите под сключения договор, а и започналото изпълнение от страна на касатора е също индиция за предаването на сумата, което се потвърждава като получаване на сума от съпругата на касатора, макар тя да сочи друг размер; страните са предвидили неустойка в размер на двойния на платения задатък при пълно неизпълнение на възложената работа от изпълнителя, но се касае всъщност за задатък по смисъла на чл. 93 ЗЗД, макар да е използвана думата неустойка; изпълнението е незначително и отнесено към обема на общото задължение се приравнява на пълно неизпълнение; при установено пълно неизпълнение на договора по причина, за която касаторът отговаря и при разваляне на договора от изправната страна, за кредитора е възникнала възможността да търси вреди по чл. 88 ЗЗД или двойния размер на задатъка.
К. съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
На първо място, независимо от големия брой твърдения, посочени в изложението, които според касатора обуславят допускането на касационното обжалване, той е успял да посочи само един правен въпрос, отговарящ на критериите, дадени с ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., ОСГТК, т. 1. Касаторът е избрал да посочи своите виждания както за характера на процесния договор и неговите пороци, така и за съответните действия на съда. Изтъкването, че липсва безспорно установяване на валидно сключен договор, твърдението за нищожност на договора по отношение на касатора и оттам липсата на възникнало задължение за касатора, не представляват поставяне на правен въпрос по разрешение на въззивния съд, имащо значение за изхода на конкретното дело, въпросът да е бил включен в предмета на спора и неговото разрешаване да е обусловило крайния резултат по делото. В сочената от касатора практика се приемат правни разрешения при съвсем различни обстоятелства от процесните и при други твърдения, въведени в съответния процес. Така например в решение № 731 по гр.д. № 278/79 г., І г.о., се приема, че нищожният предварителен договор за сключване на окончателен договор за продажба на недвижим имот не може да породи права и задължения, а нищожността на договора е основана на липсата на писмена форма. В решение № 132 по гр.д. № 632/94 г., ІV г.о. се приема, че задатъкът, както и неустойката, обезпечава изпълнението и обезщетява вредите от неизпълнение на валиден договор, а ако договорът е нищожен, то задатъкът трябва да се върне като получен при начална липса на основание, като в случая договорът е бил нищожен, защото задатъкът е бил даден по устна уговорка между страните за продажба на автомобил. Накрая, в решение № 508 по гр.д. № 350/98 г., петчленен състав, се приема недължимост на неустойка, основана на липса на съгласие на съпруга в писмена форма за валидност на предварителен договор за прехвърляне на имот, съпружеска имуществена общност, което обуславя висящата недействителност на договора. В настоящия случай касаторът не е поставил надлежен правен въпрос по пороците на процесния договор, за да може да се даде отговор в рамките на производството по чл. 290 и сл. ГПК. Ето защо и твърдението за липса на поето задължение, което води до невъзможност за достигане до неизпълнение, е само декларация, без да се ангажира отговорът на съда.
На следващо място касаторът сочи, че при липса на валиден договор е обосновано напълно и липсата на валидно договорено обезщетение в стойност на капаро, най-малкото защото то не е получавано от ответника. За това изявление важи казаното по-горе. Посоченото съдебно решение пък има предвид съвсем различна хипотеза – в решение № 128 по гр.д. № 7157/55 г., ІV г.о., не се разглежда поставената от касатора хипотеза, а се сочи, че намаляването на уговорена неустойка може да се извърши от съда само с оглед размера на действително претърпените вреди, а не предвид изключващи вината на длъжника обстоятелства. Следващото твърдение на касатора е свързано с ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, но в обжалваното съдебно решение липсват мотиви за приемане на подобно обстоятелство за доказано чрез свидетелски показания, тъй като съдът се е основал на представен подписан писмен договор, а свидетелските показания са допуснати само с оглед установяване на действителната обща воля на страните (в този смисъл решение № 546 по гр.д. № 856/09 г., ІV г.о.).
На последно място се поставя единственият точно формулиран правен въпрос – над каква сума следва задължително да се търси и изисква писмена форма на договора и при наличие на недействителен такъв представен договор до каква степен същият следва да бъде приет и кредитиран, още повече, че същият е оспорен като съдържание от страна на ответника – чл. 178, вр. чл. 193, вр. чл. 235, ал. 2 ГПК. По този въпрос следва да се имат предвид аргументите, дадени в решение № 524 по гр.д. № 167/11 г., ІV г.о. – писмената форма за доказване на договори е за такива над 5000 лева, както впрочем може да се изведе и от самия закон – чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК. Втората част на въпроса обаче отново е свързана с вече изложените съображения за липса на поставен правен въпрос във връзка с твърдените от касатора пороци на договора. И чрез този въпрос не се претендира произнасяне по тези пороци на самия договор, а се иска принципно разрешение в случай, че представен договор е недействителен и е оспорен от насрещната страна по съответния ред. Ето защо в заключение следва да се приеме, че след като касаторът не е поставил относим правен въпрос по разрешенията на въззивния съд, обусловили изхода на спора, то касационното обжалване не може да се допусне.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 209 от 5 юли 2011 г., постановено по в.гр.д. № 394 по описа на окръжния съд в гр. Хасково за 2011 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: