1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№935
София, 05.12.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на трети декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Е. Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова т.д. № 1249 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника Застрахователна компания [фирма] против Решение № 2432 от 30.12.2013г. по в.т.д.№ 4385/2011г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав, с което е потвърдено решението по т.д.№ 599/2010г. на СГС, 6 отд., 14 състав в осъдителната му част. Първоинстанционният съд е осъдил застрахователното дружество да заплати на [фирма] на основание чл.208,ал.1 КЗ сумата 42 022.06лв., ведно със законната лихва от 22.02.2010г. – застрахователно обезщетение по Рамков договор за застраховка № 000-9-297/0012889 от 16.04.2007г. и Анекси от 23.11.2007 и 27.02.2008г. и полица към рамковия договор № 000-9-297/0015072 във връзка с настъпило застрахователно събитие просрочие на задължения по договор от 23.09.2008г. за предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка и издаване на фирмена дебитна карта, сключен между [фирма] и кредитополучателя – третото лице помагач на ответника- [фирма], ведно с обезщетение по чл.86 ЗЗД в размер на 4 970.19лв.
С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно. Твърдението е, че е налице изключен риск по смисъла на ОУ и рамковия договор за застраховка- чл.13,ал.6, ал.7 и ал.8 от договора във вр. с т.11 от Раздел 5 на ОУ. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК при допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.3 ГПК се иска допускане на касационното обжалване по материалноправния въпрос, който според касатора е разрешен в обжалваното решение: Подлежи ли на съдебна преценка дали неизпълнението на конкретно задължение по застрахователния договор е значително с оглед интереса на застрахователя, предвид обстоятелството, че това договорно неизпълнение изрично е предвидено като основание за изключване отговорността на застрахователя и доколкото нормата на чл.211,т.2 КЗ има диспозитивен характер, като не дерогира установената договорна автономия.
В писмен отговор [фирма] оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба.
Неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване по поставения въпрос произтича от обстоятелството, че той не е включен в предмета на спора и въззивната инстанция не се е произнесла по него, тъй както е приела, че не е установено неизпълнение на задълженията на застрахования по договора.
Изводите на апелативния съд за уважаването на иска са основани на доказаността на предпоставките за заплащане на застрахователно обезщетение по сключения договор за имуществена застраховка с предмет непогасено задължение на кредитополучателя [фирма] по договор за кредитен продукт „Б. овърдрафт по разплащателна сметка и издаване на фирмена дебитна карта: наличието на валидно застрахователно правоотношение, обективирано в представената полица; настъпване по време на срока на застраховката на застрахователното събитие- неплащане от страна на кредитополучателя на предоставения и усвоен кредит при настъпил падеж на задължението; уведомяването на застрахователя за настъпване на събитието и представяне на необходимите доказателства за размера на щетите; установяването им в хода на процеса; недоказаност на въведените от ответника възражения за недължимост на застрахователното плащане. Обсъдено е, че с отговора на исковата молба ответникът е противопоставил твърдение за нарушение на чл.13.8 от рамковия договор и такова за изключен риск на основание чл.6 от рамковия договор във вр. с разпоредбите на раздел 5, т.4 и т.11 от Общите условия за застраховка „кредити“, а именно: неспазване от банката на изискванията за обезпечаване на отпуснатия кредит съобразно условията на договора за кредит и превишаване правата й при отпускането на кредита. Счетено е, че възраженията представляват общо /неконкретизирано/ оспорване на настъпването на поет риск и са неоснователни по подробно изложени съображения. Посочено е, че наведеното в жалбата твърдение за нарушение от застрахования на задължението му по чл.13.6 от Р. договор- да извършва кредитната дейност с необходимата предпазливост е несвоевременно заявено и е преклудирано, като са изложени и съображения за неоснователността му. Аналогични съображения са изложени по наведените с въззивната жалба твърдения за други неизпълнени задължения от застрахования /неизискване на доказателства за бизнес опита на кредитополучателя в конкретната финансирана дейност, неизискване от кредитополучателя на документи по чл.13.8 от рамковия договор, за наличие на друг кредит- обстоятелство, препятстващо отпускането на процесния/, като е обобщено, че не е доказано неизпълнение на задължения на застрахования по чл.188 КЗ и не са налице хипотезите на чл.189 и чл.190 КЗ.
Въззивната инстанция не е обсъждала въпроса за възможността застрахователят за откаже изплащане на обезщетението поради неизпълнение на задължение на застрахования, защото не е приела за установено и доказано в процеса такова неизпълнение. Въпросът за приложението на чл.211,т.2 КЗ и характера на неизпълнението /неговата значителност/, който се поставя от касатора не е предмет на произнасяне от въззивната инстанция, тъй като той би бил следствие на извод за неизпълнено задължение по застрахователния договор.
Правен въпрос, относим към решаващите за изхода на спора правни доводи на въззивната инстанция касаторът не е изложил, поради което не е осъществена общата предпоставка за допускане на касационното обжалване.
С оглед изхода на настоящото производство касаторът следва да заплати на насрещната страна поисканите и доказани разноски- сумата 2 338.25лв. по договор за правна защита и съдействие, фактура и кредитно авизо за заверена сметка
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 2432 от 30.12.2013г. по в.т.д.№ 4385/2011г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав.
Осъжда ЗК [фирма] да заплати на [фирма] сумата 2 338.25лв. разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.