О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 936
[населено място] ,11,12,2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение, в закрито заседание на седми декември,през две хиляди и петнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1261 / 2015 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. П. Д.,действаща лично и със съгласието на законния си представител – майка Г. А. Ч., против решение № 38 /08.01.2015 г. по гр.д.№ 3311/2014 год. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 08.05.2014 год. по гр.д.№ 6911/2013 год. на Софийски градски съд,в частта с която предявеният от касаторката против „ЗК О. – клон Б. „ иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ е отхвърлен за разликата между присъдените от първоинстанционния съд 10 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, в причинна връзка с ПТП от 07.10.2012 год. , настъпило по вина на водача на застраховано при ответното дружество моторно превозно средство, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ – и до претендираните от ищцата 30 000 лева.Същата твърди неправилност на въззивно решение,като постановено в противоречие с материалния закон – чл.52 ЗЗД вр. с ППВС № 4/1968 год. при определяне справедлив размер на дължимото обезщетение,както и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила,предвид несъобразяване на доказани,според касаторката, релевантни за определяне по-висок размер на обезщетението, обстоятелства.Така се твърди,че съдът не е съобразил в достатъчна степен времевото проявление,съответно продължителността на търпимите и до момента от ищцата болки и страдания, както и очакваното им проявление в бъдеще.Сочи се несъобразяване на присъденото обезщетение с нивата на застрахователно покритие,съгласно чл.266 КЗ вр. с пар. 27 ал.1 от ПЗР на КЗ.
Ответната страна – „ ЗК О. – клон Б.„ – не е депозирала становище по касационната жалба .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Предявеният иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ е за претърпени от ищцата неимуществени вреди в причинна връзка с настъпило по вина на водача на застраховано при ответното дружество,по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „, МПС, пътно-транспортно произшествие , на 07.10.2012 год.. В исковата молба се сочи претърпяна черепно-мозъчна травма – мозъчно сътресение със загуба на съзнание, както и цялостна контузия на тялото.Последиците от мозъчното сътресение се твърдят непреодолени,изразяващи се в силно главоболие, виене на свят,гадене, непоносимост към топло, невъзможност да се гледа телевизия и да се чете, с очаквано проявление и за в бъдеще.
Назначената по делото съдебно-медицинска експертиза на вещо лице травматолог – ортопед установява причинена от ПТП контузия на лявата част на гръдния кош и на гърба,без разкъсване на тъкани / разпит в о.з.от 03.12.2013 год./.Приложено е инфузионно и медикаментозно,обезболяващо лечение по време на тридневен болничен престой,след който лечението е продължило амбулаторно,с назначени контролни прегледи след 15 дни и след 1 месец.Така общият лечебен и възстановителен период е приключил в срок от 1 месец.Това е и периода на търпимите първоначално интензивни, последващо намалели и понастоящем напълно изчезнали болки и страдания. Консултацията с невролог към момента на получаване на травмата не отчита главоболие и световъртеж.Вещото лице не установява данни за последващи негативни последици от претърпените увреждания и заключава,че не би следвало да се очакват такива.Заключението на вещото лице – неврохирург характеризира черепно-мозъчната травма ато лекостепенна,без документирана общомозъчна и огнищна неврологична симптоматика. Документално не се отчита загуба на съзнание,а липса на спомен за случилото се.Досежно съобщаваните от пострадалата болки и ограничения в поясната област при движение,вещото лице сочи необходимост от допълнителни изследвания,за потвърждаване причинно-следствена връзка с травматичните увреждания от ПТП. Ищцата не е инициирала и съдействала за такива изследвания .
По делото не са поискани и разпитани свидетели относно твърдените от ищцата,непреодолени и до момента последици от травматичните увреждания,индивидуализирани в исковата молба.
При така установените обстоятелства,изрично коментирани в решението – вида и степента на тежест на действително установените като претърпени травми,краткия лечебен и възстановителен период,вкл. краткия период на интензивност на болките / две седмици /,липсата на негативни последици за здравето на ищцата,отчитайки и присъщи страдания от психологично естество, макар ищецът да не е доказал такива – въззивният съд е потвърдил поървоинстанционното решение в отхвърлителната му част,за разликата до претендираните 30 000 лева.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК не е поставен конкретен материалноправен въпрос по приложението на чл.52 ЗЗД,като аналогично на касационната жалба са изброени несъобразените от съда факти и обстоятелства,относими към размера на застрахователното обезщетение, в противоречие с ППВС № 4/1968 год.. Твърденията за постановяване решението в противоречие с материалния закон, при определяне конкретния размер с оглед обхвата на установените релевантни критерии,е основание по чл.281 т.3 от ГПК,различно от основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 ГПК, които предпоставят обосноваване на неспазен от съда принцип при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, съгласно т.11 от ППВС № 4 / 1968 год. . Дори от изложението да се изведе като зададен материалноправен въпрос относно прилагане критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД – релевантен за изхода по конкретния спор и с това установяващ общата предпоставка за допускане на касационното обжалване,по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК вр. с т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1/ 2009 год. на ОСГТК на ВКС – то не се установява допълнителния селективен критерий за допускане на касационното обжалване, в сочената от касатора хипотеза на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, предвид противоречие със задължителна съдебна практика – ППВС № 4/1968 год.. Доколкото заявените в касационната жалба,като несъобразени от въззивния съд обстоятелства,при определяне размера на дължимото обезщетение – остатъчни и очаквани бъдещи проявления на травматичните увреждания,респ. различна от приетата от въззивния съд за доказана продължителност на търпимите болки и страдания – се явяват обективно недоказани от ищцата,въззивното решение не се явява в несъответствие със задължителните указания , залегнали в ППВС № 4 / 1968 год. : за обосноваване прилагането на критерия за справедливост с всички относими към определянето на размера на обезщетението елементи и мотивиране на решението в аспект на комплексната им преценка, но като се държи сметка за действително заявените и доказани в производството факти и обстоятелства.
Доколкото формално се сочи и несъобразяване с приложението на лимитите на застрахователна отговорност, съгласно чл. 266 КЗ вр. с пар. 27 ал.1 от ПЗР на КЗ, следва да се посочи,че значението на същите е предмет на произнасяне с решения,постановени по реда на чл.290 от ГПК – реш. № 1 / 26.03.2012 год. по т.д.№ 299 / 2011 год. на ІІ т.о. ВКС,реш.№ 95/24.10.2012 год. по т.д.№ 916/2011год.на І т.о.на ВКС,реш.№ 155/11.12.2012 год. по т.д.№ 711/2011 год. и др., в които е възприето, че определимите от съда обезщетения за неимуществени вреди следва да бъдат съобразени с действително търпимите вреди,съобразно критериите по чл.52 от ЗЗД,а не с лимитите на отговорността на застрахователя,които са преценими само като ориентир при отчитане на конкретните икономически условия,имащи значение при формиране критерия за справедливост.Доколко,обаче,конкретното решение е съобразено с действително претърпените и търпими неимуществени вреди,както и с икономическата конюнктура към момента на увреждането,е въпрос на преценка за правилност и на основанията по чл.281 т.3 от ГПК,извън обхвата на настоящото производство. Последното изключва възможността за еднозначен отговор на правен, по смисъла на т.1 ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, въпрос. Дори да би се счел покрит общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК,по въпрос относно съобразяване на минималните нива на застрахователно покритие,не е обоснован допълнителния такъв по чл.280 ал.1 т.1 ГПК,с приложеното решение № 648 по гр.д.№ 1983 / 2009 год. на Софийски градски съд,тъй като не е приложим идентичен ориентир при преценка на конкретните икономически условия – лимитите съгласно пар. 27 от ПЗР на КЗ,с оглед датите на двете ПТП. В настоящия случай е приложима ал.1 на разпоредбата, а в цитираното решение – ал.2. При това,конкретният размер на присъдимите обезщетения е функция от преценката на конкретни доказателства в обосноваване вида,тежестта на уврежданията,продължителността на лечението и остатъчните увреди, при установими съществени различия в тяхното съдържание.Следва,обаче,да се съобразио преди всичко обстоятелството,че касаторът се позовава на недоказани в производството факти,в обосноваване неправилност на присъдимия размер,поради което и всяка последваща преценка за съответствие в обезщетяването на твърдени, но недоказани вреди, съобразно приложимите лимити в застрахователната отговорност,се явява ирелевантна за правния резултат.
Водим от горното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 38 / 08.01.2015 г. по гр.д.№ 3311/2014 год. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :